Bezgmo's Blog


СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ

Уважаеми представители на медиите,

Можете ли да си спомните кога за последен път само в рамките на три месеца сте станали свидетели на пет граждански протести по един и същи повод? Със сигурност не е било скоро. В събота заедно ще намерим отговор на следните въпроси:

•   Какво събра на едно място българските майки, еколози, пчелари, готвачи?
•   Защо за пети пореден път само за три месеца има граждански протест срещу една и съща управленческа идея?
•   Спази ли си премиерът Бойко Борисов обещанието, дадено пред българските майки, и да опази България от ГМО дори с цената на санкции?
•   Защо предложените до този момент тексове в Закона не гарантират, че дори в зоната НАТУРА 2000 няма да има ГМО?
•   Какви са прословутите ГМО-мартеници и има ли лек срещу „Монсантовски бяс”?  

За да научите отговорите на тези въпроси, заповядайте на:

ПРОТЕСТ
“Родолюбци за чиста от ГМО България”.

11:00-13:00 часа
в градинката зад Народното събрание

13 март 2010 г., събота

Протестът се организира от инициативен комитет на родители и граждани и се подкрепя от редица неправителствени организации. С възрожденски и други традиционни български песни ще почетем нашата хубава и чиста земя. Ще закачим мартеници за здраве и плодородие – на дръвчетата, на граждани и на вас – представителите на четвъртата власт!

Въпреки обещанието на Бойко Борисов за “ГМО – само в лабораториите” ние продължаваме да протестираме, защото:

•   В петък станахме свидетели на поредния фарс. Депутатите от ГЕРБ нарушиха закона за Народното събрание. Те гледаха един и същ законопроект едновременно в комисия, и в зала! От бързане да приемат един Закон, който не гарантира волята на народа – България, свободна от ГМО.
•   В същото време от парламентарната трибуна Цецка Цачева заяви: Няма да ви спаси протакането, просто няма да ви спаси!

•   в сегашния вариант Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми позволява отглеждането на двата одобрени в ЕС ГМ-хибрида – царевицата МОN810 и картофа “Амфлора”, дори и в зоните от националната екологична мрежа Натура 2000. Настояваме управляващите незабавно да въведат предпазна клауза за забрана на посочените видове ГМО.

•   в законопроекта отпада забраната за полеви опити с генетично модифицирани пшеница, лоза, маслодайна роза, тютюн, овошки и зеленчуци, съществуваща в досега действащия закон. Категорично настояваме тази забрана да се запази!

Категорично заявяваме, че няма да отстъпим от законното си право на чиста храна и природа, което е гарантирано и от Конституцията. Ако народните представители за пореден път откажат да се вслушат във волята на 80% от българския народ, ще се възползваме от всички предвидени в законите протестни действия.

––––––-

Генетично модифицирани организми (ГМО): По дефиниция на Закона за ГМО и европейските директиви „генетично модифициран организъм“ е организъм, включително микроорганизъм, в който генетичният материал е бил променен по начин, който не настъпва естествено при чифтосване и/или естествена рекомбинация. В това понятие не се включва човешкият организъм.

Законът за ГМО: Първият Закон за генетично модифицираните организми в България е приет през 2005 г. Дотогава почти няма регулация по отношение на освобождаване на ГМО в околната среда, прилага се само наредба, която не налага сериозни ограничения върху дейността. Законът бе рестриктивен, в сравнение с други подобни закони в ЕС. Новите промени в закона бяха приети на първо четене на 13-и януари 2010 г. Законопроектът бе приет с 89 гласа „за”; 36 гласа „против” и 1 „въздържал се”.

Наистина ли Франция е против ГМО?

Възможно ли е ГМО да спечелят терен в страна, чувствителна в областта на биотехнологиите, каквато е Франция? Въпросът беше поставен след като ЕК разреши отглеждането на територията на ЕС на генетично модифицирания картоф Амфлора на германската групировка БАСФ, оставяйки на всяка от европейските страни сама да реши дали да го отглежда или не.

Реакцията на Франция не закъсня. „ Да” на научните изслeдвания и експертизи,” не” на натрапените ни ГМО”, потвърди Шантал Жуано, държавен секретар по въпросите на екологията и допълни :”Спорна е необходимостта от това ГМО, което ни се предлага, тъй като не виждаме какво ни носи в повече: защо да го допускаме въпреки несигурността за околнатата среда, която създава, без да сме убедени в ползата му?” Франция ще обяви окончателната си позиция по въпроса след като получи становището на колегията от експерти от Висшия Биотехнологичен Съвет, създаден през 2008 г, където беше изпратено досието на Амфлора. В същото време беше изразено желанието: „ разрешения за други ГМО да не бъдат издавани повече, преди научната експертиза, валидна за страните-членки на ЕС да стане по-надеждна.

ПРЕДПАЗНА КЛАУЗА

Официално, позицията на Франция е много ясна. Европейският Съюз издава разрешения за пускане на пазара и отглеждане на ГМО. Тези разрешения, случай по случай, са базирани на оценката на ЕФСА относно рисковете за общественото здраве и околната среда и се издават след консултация със страните-членки. Франция, както и останалите страни, има право впоследствие да спусне предпазната клауза за забрана за отглеждане на територията на Франция на всяко едно ГМО. Това става след като Висшия Биотехнологичен Съвет даде становище за рисковете за околната среда, а Агенцията за безопасност на храните – за здравните рискове от храните със съдържание на ГМО. Такава процедура, с мотив за съществуващ риск от заразяване на трациционни и биологични култури, бе използвана през 2008 г от Франция и други шест страни за забрана на царевицата МОН 810 на американския гигант Монсанто.

КОМЕРСИЛИЗАЦИЯТА Е РАЗРШЕНА

На практика обаче френската позиция е двусмислена. Благодарение на разрешенията от ЕС за пускане на европейския пазар, около 30 вида ГМО, отгледани в чужбина, биват въпреки всичко внасяни във Франция основно за промишлени нужди и за фуражи, макар да не са разрешени за отглеждане във Франция. Само за 2009 г. бяха издадени пет разрешения – за четири вида царевица и едно за карамфили. Противоречие, което според настроеният проГМО Филип Грасиен, директор на интерпрофесионалното обединение „Семепроизводство и растениевъдство”, произтича от „политичетеския прагматизъм” , а “ дискретната комерсиализация на продукти ГМО бива възприемана от общественот мнение с по-малка съпротива, отколкото отглеждането им”.

Правителството има друга обосновка: става въпрос за избягване на заразяване на околната среда чрез разпръскване на полените на ГМО върху нетрансгенни култури. Аргумент, който не издържа според Мишел Давид, национален секретар на Конфедерацията на селските производители:“Когато се внасят 4.5 милиона тона соя, от която три четвърти генномодифицирана, при транспортирането излагаме на опасност от зараза нашите полета. Без да се брои, че ГМО се съдържат в месото, млякото и яйцата.”

ИНВЕСТИЦИИ ВЪВ „ВИЛМОРЕН“

Аргументацията на френската позиция издиша най-вече по повод на решението на правителството от 1 март 2010 г. за отпускане посредством държавния Стратегически Инвестиционен Фонд на сума от 150 милона евро за френския земеделски кооператив „Лимагрейн”. Инвестиционният фонд беше създаден от Никола Саркози през 2008 г. с цел финансиране на стратегически предприятия. Първата инвестиция, която правителството реши да направи в сектора на земеделието и храните, беше отпусната за подпомагане на „Лимагрейн“, която настоява за увеличаване на капитала на дъщерната си фирма „Вилморен”, чиито планове за развитие предвиждат тъкмо отглеждане на ГМО култури.

Арно Апотекер, отговорник за ГМО в Грийнпийс, нарече това „истински обир”. „Вместо държавните средства да бъдат използвани, за да се развива трайно и стабилно земеделие, Франция финансира част от проучванията върху ГМО в чужбина, които ще се превърнат в генератор за издаване на нови разрешителни за пускането на ГМО на пазара”. От СИФ се оправдават с половин уста, че решението за тази инвестиция е било продиктувано от факта „че в този стратегически за френското земеделие сектор конкуренцията е голяма” и че” „Вилморен” трябва да бъде подпомогната заради големите международни фирми- производителки на семена, които са много напреднали в областта на ГМО”.

В заключение, Франция е склонна да дискутира много по-охотно и без недомлъвки проблемите за ГМО, когато те се отнасят до ролята на френската промишленост в този обещаващ и доходоносен сектор, тъй като в момента пазарът на ГМО отчита нарстване и продуктите му се продават с 50 до 100% по-скъпо от останалите. За Ги Кастлер, член на Висшия Биотехнологичен Съвет от квотата на Конфедерацията на селските производители, положението е следното : „ Франция се позовава на изискванията за здравните и екологични норми в употребата на ГМО, за да забави развитието на чуждестранната конкуренция, като по този начин предпазва и подкрепя собствената си промишленост. И завършва:” Ако и до днес във Франция отглеждането на ГМО е забранено, то е защото никое от тях не е създадено чрез френски патент”.

Одри Карик
LEMONDE.FR
превод: hyppolita

Европейската експертна комисия трябва да си възвърне доверието и надеждността

Posted in Uncategorized от bezgmo на 09.03.2010
На 2 март 2010 г. Европейската агенция за безопасност на храните/ АFSA , на английски – EFSA/ разреши отглеждането на генетично модифициран картоф, наречен Анфлора.  Тази инстанция е съставена от около двайсет учени, които разглеждат  подадените от фирми-производителки  заявления  за разрешение за пускане на пазара и отглеждане на ГМО и предоставят преценката си на ЕК. Още от  създаването  на агенцията  през 2002 година,  методите им на работа, както и  независимостта им, се оспорват. Сесил Дюфло, национален секретар на зелените и регионален  отговорник  за Ил дьо Франс на  Europe Ecologie, разобличава  взаимната  обвързаност на членовете на агенцията с биотехнологични фирми-производителки, които пречат на провеждането на независими научни изследвания върху ГМО.

Какви са връзките между членовете на ЕФСА и биотехнологичнитe фирми-производителки?

Оказва се, че между тях има взаимна обвързаност. Например Suzy Renckens – бивша координаторка в отдела за ГМО на Агенцията, премина  на работа към Синджента, един от големите производители на семена, които експериментират с ГМО. Други работят едновременно и в агенцията, и като консултанти на предприятия, свързани с производството на ГМО.  Преливането на кадри от едните  към другите е факт и  предизвиква дълбоки съмнения в независимостта на Агенцията.

Може ли да се вярва на експертизите, провеждани от подобни учени?

Тяхното мнение не е обективно. За тях е трудно да направят независими експертизи по въпросите с ГМО, които често се свеждат до анализ на изследванията, които самите  производители на семена им предоставят. Например Монсанто, американската фирма, която държи 80 % от патентите, забранява продажбата на семена за целите на независимо научно изследване.

Как могат да  бъдат подпомогнати изследванията в страните – членки?

Тъй като независими изследвания по въпросите за ГМО , свързани с   храните, здравето, както и последствията върху околната среда в средносрочен и дългосрочен план не съществуват, наложително е да бъде прилаган принципа на предпазливостта , тоест,  пускането им на пазара, както и отглеждането им, трябва да бъдат забранени. Още повече, че ползата от заместването на класическите култури с ГМО култури и до днес изобщо не е доказана. Необходимо е да се  ускори  процедурата, която задължава учените публично да обяват интересите си в дейности, свързани с групата на фирмите-производителки на ГМО, които имат финансови ползи от заключенията на Агенцията. И последно – комисията трябва да бъде  коренно преустроена спешно, така че  мисиите, с които са натоварени отделните й членове да станат напълно прозрачни. ЕФСА  трябва да си възвърне доверието и надеждността .

Отново повдигнатите съмнения около  ЕФСА означават ли, че Europe Ecologie ще се противопостави още по-решително на  отглеждането  на ГМО в Европа?

Europe Ecologie твърдо и ясно се  се противопоставя  на пускането на пазара на ГМО, докато не бъде проведено прозрачно и независимо научно изследване с траен ефект, тоест необходимо е  по въпросите, свързани със загрижеността от  последствията върху околната среда да бъде даден заден ход. Досега опитите се извършваха направо, без да се държи сметка за последствията и със съзнанието, че дори и да има такива, то ние нямаме начини да им попречим. Това е безотговорно.

Интерюто взе Одри Карик

Превод: hyppolita

Първанов готви референдум за ГМО

Posted in Новини от bezgmo на 08.03.2010
Tags: , , ,

понеделник, 8 мар 2010 г.

Президентът е в готовност да инициира референдум за ГМО и да наложи наложи вето върху закона за мутантите, ако се окаже, че няма гаранции за опазването на България от мутанти. Това стана ясно след срещата на държавния глава с лидера на ЕНП Мария Капон и други общественици.

При определени обстоятелства президентът е готов да инициира национален референдум „за” или „против” запазване на забраните за освобождаване на ГМО в околната среда, съобщиха от „Дондуков”2 след срещата на Първанов с лидера на ЕНП Мария Капон, д-р Борислав Китов от Обединени земеделци и представители на други организации.

„Икономическият интерес трябва да бъде отчитан, но по-важни са въпросите за здравето и последиците за природата”, е подчертал по време на разговора държавният глава, като е припомнил и позицията си от по-ранен етап на обществената дискусия около ГМО, а именно, че има готовност да наложи вето.

Той е изразил и очакването си за последващо усъвършенстване на закона и механизмите за ефективен контрол относно използване на ГМО.

Президентът Георги Първанов има готовност да наложи вето върху Закона за генетично модифицираните организми, ако текстовете в него не гарантират в достатъчна степен чистотата на българската природа и бъдещето на децата ни, потвърди след срещата си с държавния глава лидерът на Единната народна партия Мария Капон.

И без друго ядем постна пица, ами поне тя да е екологично чиста, признал въжделенията си пред Първанов по време на срещата бившият депутат на Мозер, земеделецът д-р Борислав Китов.

Позицията на ЕНП е, че в гласувания на второ четене закон в парламентарната екокомисия няма достатъчно ясни гаранции, че ще опазим чиста България и чисти храните на децата и тяхното бъдеще, подчерта Капон.

„Проведохме изключително успешна среща, изразихме своите опасения, че в законопроекта, който беше гласуван на второ четене в Комисията по околна среда и водите, няма достатъчно ясни гаранции, че ще опазим чиста България. Изложихме нашите аргументи по редица текстове. Това, което получихме като уверение от президента е, че той има готовност, следи дебата през цялото време, наясно е със законопроекта и няма да допусне генномодифицирани храни и използването на ГМО в българското земеделието”, коментира Капон.

В отговор на въпрос на BNEWS дали разговорът й с президента е бил стенографиран, Капон призна, че това не я изненадва, защото е практика в държавните институции, нито пък я притеснява евентуалното разпространение на стенограмата.

Председателят на ЕНП бе категорична, че скандалът Първанов-Дянков е измислен, докато темата за ГМО е важна, защото представлява политика, засягаща всички българи.

Вижте интервюто с Мария Капон по темата за ГМО и за скандала Първанов-Дянков на сайта на BNews

„Мутантите без шанс у нас. Да, ама не!”- съобщение за медиите

„Мутантите без шанс у нас. Да, ама не!” изтъква Александър Коджабашев, консултант на инициативния комитет на граждани и природозащитници, експерт в областта на законодателството на околната среда и биологичното разнообразие


СОФИЯ, 7-и март. Уважаеми журналисти,

Във връзка с появили се напоследък материали в пресата и в някои електронни медии по повод на приетия на второ четене от Комисията по околна среда и води към Народното събрание проектозакон за изменение и допълнение на Закона за генетично изменените организми, както и твърдения на определени народни представители от мнозинството, желаем да направим следното уточнение:

„Истина е, че мнозинството в Комисията по околна среда наложи на практика нормативна забрана единствено за опити с ГМО в околната среда” каза адвокат Александър Коджабашев, консултант на инициативния комитет на граждани и природозащитници, юрист с дългогодишен опит в областта на правото на околна среда.

Независимо, че лично г-жа Цецка Цачева се ангажира да бъде гарант за опазването на българската природа и присъства на последните заседания на Комисията, мнозинството отказа да забрани отглеждането с търговска цел на ГМО растения* в защитените зони за опазване на биологичното разнообразие – или иначе казано в мрежата НАТУРА 2000 (въпросът бе отложен за по-късен момент с неубедителния мотив, че се налага изменение на друг закон – именно Закона за биологичното разнообразие).

Парламентарната комисия не прие и предложението на инициативния комитет на граждани и природозащитни организации, с което министърът на земеделието и храните се задължава да наложи временна забрана за пускане на българския пазар на оспорвания в много страни от ЕС царевичен хибрид МОН 810, а от дни и разрешеният картоф „Амфлора”.

Също така не бе дори прочетено пред членовете на комисията предложението на инициативния комитет българските власти задължително да вземат предвид информацията за въздействие върху околната среда, изтъкната от онези страни, които са забранили отглеждането на ГМО продукти на тяхна територия – а това са страни като Германия, Франция, Австрия. Страни с научен и финансов потенциал, в които научната общност не може да бъде упрекната в колаборационизъм с мощните мултинационални компании.

„В заключение може да се каже, че парламентарното мнозинство направи само една, макар и немалка крачка към постигане на целта „България – зона свободна от ГМО”. Много други стъпки и мерки за постигане на тази цел останаха неизпълнени, независимо от ангажимента на мнозинството за гарантиране в пълна степен на безопасността за здравето на населението и околната среда” изтъква още адвокат Коджабашев.

Най-голямо безпокойство сред гражданите буди пасивността на народните представители относно евентуалните негативни въздействия на ГМО продуктите, пуснати на пазара. Независимо дали можем да ги наречем „мутанти” или не.

–––––––

*Дефиницията „освобождаване в околната среда” изключва засяването и отглеждането на ГМО продукти с търговска цел за пускане на пазара. Разрешителната процедура, касаеща отглеждането с търговска цел, е общоевропейска процедура. Съгласно т. 28 от преамбюла на Директива 2001/18/ЕО относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицирани организми:

(28) Необходимо е да се създаде общностна разрешителна процедура за пускането на пазара на ГМОи като продукти или в продукти, когато предназначената употреба на продукта предполага съзнателното пускане на организъм(и) в околната среда.

Защо иракските фермери може да предпочетат смъртта пред Заповед 81 на Пол Бремер?

Posted in Uncategorized от bezgmo на 06.03.2010

От Нанси Скола
19 септ. 2007 г.

Всеки, който чуе за епидемията от самоубийства на земеделци в Централна Индия, трябва да се ужаси. Но сред по-обезпокоителните неща трябва да бъде и главният тогава администратор на Ирак след инвазията, американският дипломат Пол Бремер.
Защо Бремер? Защото индийските фермери избират смъртта, когато се окажат впримчени в цикъла между провалени реколти и дългове, идващи от генетично-модифицираното и патентовано земеделие. Същият земеделски модел, който Бремер въведе в Ирак, докато беше Главен американски администратор на Временното коалиционно правителството – това е американската институция, която управляваше “Нов Ирак” в хаоса на първите дни от войната.
За 400-те си дни на този пост, Бремер издаде серия директиви, познати като “Стоте заповеди.” Заповедите на Бремер са основите за изграждането на новия Ирак. Сред тях е Заповед 81 [PDF], официално наречена Изменения на патенти, индустриален дизайн, тайна информация, интегрални схеми и закон за закрила на сортовете разтения,поставена от Бремер на 26 Април 2004г.

Заповед 81 не привлече вниманието на пресата, когато беше издадена. А до колкото имаше някакво отразяване, то често беше с погрешни детайли. В докладите се твърди, че това, което човекът на САЩ е направил в Ирак е да принуди всички земеделци, обработващи земята на Месопотамия от хилядолетия, да загубят правото да запазват семената си и да обменят семена с техните съседи. А вместо това ще трябва да купуват всички семена от американски земеделски конгломерати като Монсанто.
Това не е точно така. Заповед 81 не е чак толкова драконова и определено не е толкова открито колониална. Всъщност, указът по-скоро е законов трик.
Това, което Заповед 81 установява, е здрава защита на интелектуалната собственост върху семената и сортовете. Това е нещо, от което доставчиците на генетично-модифицирани (ГМ) семена и други патентовани земеделски продукти се нуждаят, за да стартират бизнеса си в новоотворен пазар като този в новия Ирак. Това са компании като базираната в Сейнт Луиз – Монсанто. Чрез тези нови защити Ирак е готов за бизнес. Накратко, Заповед 81 беше начинът, по който Бремер да каже на Монсанто, че в Ирак са създадени същите условия за инвестиции, които доведоха до зашеметяващия успех на компанията в Индия.
Издаването на Заповед 81 не означава, че Бренер нарежда на иракските фермери да се втурнат към най-близкия магазин със стоки на Монсанто и да си напазаруват. Но ако гледаме развитието на събитията в Индия, това не е необходимо.
Ето как работи в Индия. В централния регион Видарбха, например, продавачите на Монсанто пътуват от село на село и настойчиво рекламират страхотните положителни страни на Bt cotton (памук, патент на Монсанто бел. прев.), генетично-модифицирани семена, които в Индия се продават под търговското марка Bollgard®. Продавачите казват на земеделците, че чрез продуктите им другите фермери са постигнали изумителни резултати. Те бутат в ръцете на земеделците шарени плакати за “Истински истории на фермери, които ползват Bt Cotton.” Старомодните памучни семена, бледнеят в сравнение с патентованите чудни семена на Монсанто, казват търговците, както обикновен стар вол е засрамен от хубава крава от Джърси.

Част от номера с Bt cotton е забележителното обещание от страна на търговците, че Bollgard® e генетично модифициран по начин, че да съдържа bacillus thuringiensis. Това е бактерия, която според фирмата, драстично намалява нуждата от употреба на пестициди. А когато са нужни пестициди, Bt cotton e Roundup® Ready – това е наименованието на Монсанто за растенията, устойчиви на основния хербицид на компанията, докато Roundup® безжалостно убива растенията, които не са модифицирани.

Звучи страхотно нали? Уловката е, че Bollgard® и Roundup® струват истински пари. А фермерите от Видарбха, отчаяни от мизерните си печалби в този сух и прашен район, бързо се втурват да взимат заеми от банки и местни лихвари. Така те могат да съберат парите необходими да напазаруват от Монсанто. От един банков заем от 3000 долара, половината от парите отиват за закупуване на семената на Bt cotton само за един сезон.
А същото се случва през следващия сезон, а и през по-следващия. В традиционното земеделие фермерите могат да запазват семената от реколтата си и да ги садят на следващата година. Или да ги разменят със съседите си за малко пари или пък безплатно. Но когато става въпрос за ГМ семена, Монсанто притежава интелектуалната собственост върху една незначителна част от всяко семе, но контролира патента за целия сорт. Фермерите, които искат да употребяват семена от Монсанто трябва да плащат патенти, за да ги лицензират повторно след края на всеки един сезон.
А фермерите, които буквално са си заложили земята на Bt Cotton или други ГМ семена, не е задължително да са луди или объркани. Генетично-модифицираното земеделие съдържа едно невероятно обещание за повишаване на реколтата – това е невероятно важно за земеделците, които хранят семействата и общностите си чрез ограничения труд и земя, с които разполагат.
Но когато става въпрос за генномодифицирани семена, всичко е наред, когато всичко е наред. Земеделието е комар и залагането на огромните възможности на ГМО, разбира се, означава и огромен риск. Но когато реколтата е лоша, земеделците, които са дали парите си на Монсанто и са потънали в дългове, се оказват в много по-лоша ситуация от фермерите, които садят традиционни сортове и имат проблеми. Когато имат лоша реколта, земеделците може да не могат да вземат нов заем от банка или от местни лихвари. Без пари, с които да излезнат от това положение, те затъват все повече и повече.
Точно по този начин са затънали земеделците в индийския район Видарбха, където провалите на реколтата – особено на Bt cotton – са достигнали нивото на пандемия.
Може би просто Bt cotton не е добро пригоден за централна Индия, където се напоява само чрез дъждовете; Bollgard® и сухия район Видарбха си подхождат толкова зле, колкото и военните ботуши на Бремер и костюмите му от Брукс Брадърс. Може би непредвидимите и необичайно ниски превалявания по време на мусоните са причините, които опустошават Индия напоследък. Но така или иначе, резултатът е, че индийските земеделци затъват в дългове и нямат възможност да се измъкнат от тази ситуация.
Единственият изход за много от тях – хиляди и хиляди – е да изберат смъртта, да се самоубият. Трудно е да се намерят точни статистики, но дори и според най-ниските цифри, резултатите са просто ужасяващи. Индийското правителство и НПО-тата смятат, че само през тази година повече от хиляда фермери са се самоубили само в щата Махаращра. Според Ню Йорк Таймс има 17,000 самоубийства само през 2003 година. PBS излъчи документален филм на име “Загиващите полета”, където се казва, че във Видарбха се самоубива по един земеделец на всеки осем часа.
Но нека да не бъдем чак толкова песимистични за момент. Да предположим, че фермерите от Ирак виждат рисковете от инвестициите в неизследвани ГМ семена. Да кажем, че те отхвърлят идеята относно това, че интелектуалната собственост, заровена дълбоко в семената, не е “собственост” на природата, а на Монсанто. Да кажем, че настояват да ползват не-модифицирани семена, сортове, които не са патентовани.
Истината е, че може би нямат избор.
Тук е и моментът, в който Заповед 81 започва да изглежда като насилствена и задължаваща фермерите да ползват ГМ сортове. Така както първоначално циниците я определиха. Ако внимателно се прочете закона, се вижда, че резултатите от Заповед 81 изглеждат ограничен до това да се ползва правото за да се конструира рамка, която спомага само на компании като Монсанто. Директивата промотира един корпоративен агробизнес модел, точно като този, който имаме в САЩ сега, без да се налага да посочва пряко Монсанто като водещ в тази система.
Всъщност предаването на властта в ръцете на Монсанто е работа на биологията.

Биологията? Как така? Това е добър въпрос за Пърси Шмайзер, фермерът от Саскачеван. Той участва и във филма Бъдещето на храната (The Future of Food). Шмайзер попада в напрегната правна битка с Монсанто, поради това, че на земята му намират Roundup® Ready рапица.

Канадският фермер твърди, че не е купувал рапица от Монсанто, както и че не е садил такива. Всъщност, той е ужасен като разбира, че ГМ култури са замърсили земята му. Може би, допуска Шмайзер, въпросните растения са попаднали там случайно, като вятърът ги е отвлял от камион минаващ покрай земята му.
Монсанто не се интересува от теорията на Шмайзер относно това как разстенията Roundup® Ready са попаднали там. Това, от което компанията се интересува е, че са намерили земеделски продукти, които са интелектуална собственост на Монсанто на неговата земя. За тях няма значение как са попаднали там.
Разбира се, тълкуванието на Монсанто за замърсяването е много точно, ако целта им в един момент е да притежават правата над семената на света. А тази цел може скоро да бъде осъществена. Всъщност през 2004 г. проучване на Съюзът на загрижените учени (Union of Concerned Scientists) показва, че повечето от семената в САЩ вече са замърсени с ГМО. Ако това замърсяване продължи, в един момент всички семена на планетата ще се окажат във владение на един или друг агробизнес.
В земеделие като това на Ирак, замърсяването с ГМ може бързо да даде тотален контрол над пазара на компания като Монсанто. След Заповед 81 иракските фермери, които искат да запазват семената си и държат на традиционните земеделски методи може да нямат избор. Бъдещите поколения иракчани може да се окажат в ситуация, в която всички магазини за семена в Кербала продават абсолютно идентични, патентовани семена.
И когато това се случи, това, което някога е било традиционна фермерска общност, където финансовия риск е разделен и генетичното разнообразие е умножено чрез простите взаимоотношение между съседите фермери, ще се превърне в дом на отделни фермери, уловени в примката на международния агробизнес със високи залози.
Това е свят, запознат със бившия CPA Бремер, ако компанията, която той държи е някаква индикация. Робърт Коен, автор на книгата Мляко: от А до Я, определя администацията на Буш като “Кабинетът Монсанто”
Сред множеството връзки между компанията и сегашното американско правителство са: бившият секретар на земеделието Анн Венаман, която работи в борда на директорите на Calgene, дъщерна компания на Монсанто; секретарят на отбраната Доналд Ръмсфелд беше президент на Searle, друга дъщерна на Монсанто компания; Клерънс Томас, който е бил адвокат на Монсанто, преди да бъде назначен за върховен съдия от Джордж Буш.
Тези връзки могат да обяснят тласъкът зад издаването на Заповед 81. Но да допуснем, че задвижваното от ГМ технологията глобализирано земеделие в дългосрочен план наистина ще е в интерес на новия Ирак. Дори и при най-добрите условия, може да се очаква, че толкова значителна реформа в толкова ключов за икономиката сектор ще доведе до краткосрочни проблеми. Когато Бремер издава директивата, Ирак не е на никак приятно място: Нападението скоро е започнало, а правителството е разпуснато. Отчитайки отчайващата нужда от бърза стабилност в Ирак през април 2004 г., Заповед 81 започва да изглежда като триумф на връзките и идеологията над разумните политически решения.
Активистите за защита на семената в Индия, като Вендана Шива, се опитват да отслабят връзките между света на американския агробизнес и земеделците от селата и градовете в Индия. Шива, която участва във филма на PBS “Умиращите полета”, моли местните фермери да спрат да харчат парите си за комерсиални семена и да се върнат към дните, когато са запазвали семената си. От друга страна Монсанто продава семена, които се превръщат в индийските царевица, ориз, картофи, домати, памук. Семена, които превръщат Монсанто в цар, както Шива добре знае. “Вие сте се пристрастили към Bt cotton”, кара се тя на фермерите. Въпреки че цикълът от ГМО-семена/провал-на-реколтата се завърта, малко индийски фермери я слушат.
Дали иракските земеделци в новия ред след Заповед 81 ще се справят по различен начин? Може би. Дали ще успеят да пожънат успехите от генно-модифицираното земеделие, продавайки новооткритата си независимост на Монсанто и други корпоративни гиганти, за повишените реколти, обещани от собствениците на патентованите семена? Дано.
Но е възможно иракските фермери да се окажат в същата ситуация като тези в Индия. Свят, в който земеделците вече не могат да разчитат на земите си и на общостите си, за да посрещнат нуждите си. Свят, в който едиснтвеният изход от лошата реколта е самоубийството. Свят, в който, според сюжет, достоен за Шекспир, фермерът взима последен заем от няколко рупии от която и да е банка или от който и да е местен лихвар, само за да си купи една последна бутилка Roundup®и да, както толкова често се случва в Индия, прекрати всичко като я изпие.
Монсанто до край.
———-
Нанси Скола е писателка от Бруклин и главен блогър за Air America. Преди да се съсредоточи изцяло върху писането, Нанси е работила в Капитолия за Хенри Уаксман от Калифорния и е била съветник на бившия губернатор Марк Уорнър, докато той е проучвал възможността да се кандидатира за президент.

Превод: Георги Медаров

Източник: rajpatel.org

ГМ Геноцид: Хиляди индийски фермери се самоубиват след употребата на генетично-модифицирани сортове

Posted in Uncategorized от bezgmo на 06.03.2010

От Андрю Малоун
3 ноември 2008

Когато Принц Чарлз твърдеше, че индийските фермери се самоубийват след употребата на ГМ култури, той бе заклеймен като истерик. Всъщност, както този страховит репортаж разкрива, нещата са даже по-ЗЛЕ от това, което той е мислел.
Децата не могат да бъдат утешени. Заглушени от шока, на който отвръщат със сълзи. Те се сгушват до майка си, докато приятели и съседи подготвят тялото на бащата за кремация в пламъците, горящи върху напуканата, безплодна земя, близо до дома им.
Пламъците обгръщат тялото, a Ганджанан на 12 и Калпана на 12 се изправят пред тежкото си бъдеще. Шанкара Мандаукар е надявал, че синът и дъщеря му ще имат по-добър живот в икономическия бум в Индия, но сега те ще са принудени да робуват за по няколко жълти стотинки дневно. Безимотни и бездомни, те ще са най-бедните от бедните.


Шанкара, уважаван фермер, любящ съпруг и баща, се самоуби. Преди по-малко от 24 часа, когато загуби земята си поради задъжнялост, той изпи чаша инсектицид.
Неспособен да плати еквивалента на двугодишните си приходи той изпадна в тежко отчаяние. Не виждаше друг изход.

Все още имаше следи в прахта, където той се е гърчил в предсмъртната си агония. Другите селяни гледаха отстрани, от опит, че всеки опит да го спасят щеше да е излишен, само можеха да гледат как тялото му се свива, докато той крещи и повръща.
Викайки от болка, той изпълзя до една пейка пред скромния си дом, намиращ се на сто мили от Нагпур в ценрална Индия. След час той спря да издава каквито и да било звуци. А после спря да диша. В неделя пет следояд животът на Шанкара Мандукаукар свърши.

Съседите се бяха събрали за молитва пред семейната къща. Нирмала Мандаукар на 50 г. разказа как се втурнала обратно от полето, за да види съпруга си мъртъв. „Той беше любящ и загрижен човек“ каза тя, докато плачеше тихо.
„Но просто не можа да го понесе. Психическото страдание бе прекалено тежко. Загубихме всичко.“
Реколтата на Шанкара пропадна – два пъти. Разбира се, гладът и нищетата са част от древната история на Индия.
Но смъртта на един уважаван фермер се обяснява по друг, доста по-модерен и зловещ начин: генетично модифицирани култури.
На Шанкара, както и на милиони други индийски фермери, му е било обещано, че ще пожъне нечувани реколта и печалба, стига да премине от традиционни към ГМ семена.
Подлъган с обещани бъдещи богатства, той взима заем, за да купи ГМ семена. Но когато реколтата се проваля, той е въвлечен в спираловидни дългове – без доходи.
И така Шанкара става един от 125 000 земеделци, които се самоубиват в резултат на безскрупулната употреба на Индия като тестови район за генно-модифицираните култури.
Кризата, наречена от активистите “ГМ геноцид”, скоро бе посочена от Принц Чарлз, който каза, че ГМО се превръщат в “глобален морален проблем” – и че е дошло времето да се прекрати безспирното им нашествие.
Във видео конференция със столицата на Индия – Делхи, той разгневи биотехнологичните лидери и някои политици, като заклейми “отвращаващия брой самоубийства на дребни фермери в Индия, който идва от …. провала на много от ГМ културите.”
Срещу принца се изправиха мощни ГМ лобисти и водещи парламентаристи, които твърдят, че генетично модифицираните култури са преобразили индийското земеделие, предоставяйки безпрецедентно високи добиви.
Те твърдят, че и останалата част от света трябва да приеме настъпването на “бъдещето” и да следва същия път.

Кой казва истината? За да разбера отидох до “самоубийствения кръг” в щата Махаращра.

Това което последва бе дълбоко покъртително – и има изключително важни последствия за страните, включително и Великобритания, в които се води дебат относно това дали да се допусне навлизането на семена, манипулирани от учени, които заобикалят природните закони.
Според официалните данни на Индийското министерство на земеделието наистина има дълбока хуманитарна криза, повече от 1000 фермери се самоубиват всеки месец.

Обикновените, селски хора сега са подложени на бавна смърт. Повечето пият инсектициди, скъпата субстанция, която са им казали, че няма да им се налага да ползват, ако приемат да садят скъпите ГМ семена.
Изглежда, че много от тях са задлъжнели към местни лихвари, фермерите са взели заеми, които не могат да върнат.
Про-ГМО експертите казват, че истинската причина се крие в селската бедност, алкохолизма, сушата и “фермерския стрес”.
Но по време на четиридневния ми престой в епицентъра на бедствието, аз открих, че това не е цялата история.

В едно малко село, което посетих, имаше 18 фермери, които се бяха самоубили заради неспособност да изплатят ГМ дългове. Имаше и случаи, в които съпругите поемаха фермите от починалите им съпрузи – само, за да се самоубият и те самите.
Лата Рамеш на 38 г. се отравя с инсектицид, след като реколтата й пропада – две години след като съпругът й изчезва, когато се оплита в ГМ дългове.
Тя остави десетгодишното си дете – Рашан – на близките си. “Той плаче, когато мисли за майка си”, казва лелята на починалата жена, седяйки в сянката близо до полето.
Село след село, семействата разказваха как са били обвързани с дългове, след като са склонили да купят ГМ, вместо традиционните памучени семена.
Цената е внушителна: 10 британски лири за 100 грама ГМ семена, в сравнение с по малко от 10 лири за 1000 пъти повече традиционни.

Но продавачите на ГМ и правителствата обещали на земеделците, че това са “магически семена”, даващи по-високи реколти, по които не виреят паразити и насекоми. А в борбата им да промотират ГМ семена, традиционните видове били премахнати от много правителствени резерви за семена.
Властите имаха интерес да промотират тази нова биотехнология. В опитите си да избяга от отчайващата бедност след Независимостта, индийското правителство се съгласява да позволи на новите биотехнологични гиганти, като американския пазарен лидер Монсанто, да продават произведените от тях семена.

През 80-те и 90-те Международният валутен фонд отпуска заеми на Индия, в знак на благодарност за това, че тя допуска западни компании. Индия е втората по брой население страна в света, с повече от един милиард души. Тези заеми спомагат за подпалването на една икономическа революция.

Въпреки че в градове като Мумбай и Делхи има икономически бум, животът на земеделците значително се влошава и се връща обратно в тъмните векове.
Земите, върху които се засяват ГМ семена са се удвоили за две години – до повече от 17 млн. Акра. Но много земеделци е трябвало да платят жестока цена.
Не само, че не са “магически семена”, устойчивите на вредители “породи”, се оказват опустошавани от паразити.

Никой не каза на земеделците, че тези семена ще изискват два пъти повече вода. А това се оказва границата между живота и смъртта.
Поради спада на дъждовете от последните две години, много от ГМ културите просто изсъхнаха и умряха, оставяйки фермерите заробени в дългове без възможност да ги изплатят.
Земеделците вземат заеми от традиционни лихвари на невъзобразимо висока цена, стотици хиляди малки фермери могат да загубят земята си, заради това, че скъпите семена се провалят. А тези, които продължават да се борят за изправени пред нова криза.
В миналото, когато реколтата е била лоша, фермерите все пак са могли да запазят семената и да засадят пак през следващата година.
Но не можеш да направиш това при ГМО. Това е така, защото ГМ семената съдържат така наречената “технология терминатор”, което означава, че те са модифицирани по такъв начин, че да дават ялови семена.
Като резултат фермерите трябва да купуват нови семена всяка година на същите страшно високи цени. За някои това се оказва границата между живота и смъртта.
Например случаят на Суреш Бхаласа, друг фермер, който беше кремиран тази седмица и остави жена и две деца.
Нощта се спуска след церемонията, а съседите се събират отвън, докато свещените крави се прибират от полето. Семейството му не се и съмнява, че проблемите им започват от момента, в който са били посъветвани да купят BT Cotton, генно-модифицирано растение, създадено от Монсанто.
“Сега сме разорени”, казва 38 годишната съпруга на починалия. “Купихме 100 грама BT Cotton. Реколтата ни пропадна два пъти. Съпругът ми се депресира. Той отиде на полето, легна в памука и погълна инсектицида.”

Селяните го натовариха на рикшата и се отправиха към болницата по черния път. “Той викаше, че е пил инсектицид и че съжалява,” каза тя, докато семейството й и съседите се тълпяха около дома й, за да покажат уважението си. “Когато стигнаха до болницата, той вече беше мъртъв”.
На въпроса дали мъртвецът е бил “пияница” и дали е страдал от други “социални проблеми”, както твърдят експертите про-ГМО, кротките, достойни хора избухнаха гневно. “Не! Не!”, възкликна един от братята на починалия човек. “Суреш беше добър човек. Той си пращаше децата на училище и си плащаше данъците.”
“Той бе удушен от тези магически семена. Те ни продават семената, твърдейки, че няма да ни трябват скъпи пестициди, но това не е така. Трябва да купуваме същите семена от същата фирма всяка година. Това ни убива. Моля ви кажете на света какво се случва тук.”
Монсанто признава, че повишаването на дълга е “фактор в тази трагедия”. Но посочват, че производството на памук е скочило двойно през последните седем години. Говорител на компанията добави, че има други причини за тази скорошна криза, като например “закъснял дъжд” или суша, както и че самоубийствата винаги са били част от селския живот в Индия. Те също показват и проучванията, според които индийските фермери искат ГМ семена. Не е учудващо, предвид агресивната маркетингова стратегия на компанията.

По време на разледванията ми в Махарастра, попаднах на три “независими” изследователи, проучващи селата относно информацията за самоубийствата. Те настояваха, че ГМ семената са само с петдесет процента по-скъпи, но по-късно признаха, че разликата е 1000 пъти.
(А след това говорителят на Монсанто твърди, че цената на техните семена е само “двойно по-висока” от цената на официалните не-ГМО семена, но призна, че разликата може да бъде по-голяма, ако са продавани по-евтини традиционни семена от “безскрупулни” търговци, които често продават “фалшиви” ГМ семена, предразположени към заболяване.)
Поради слуховете, че правителството може да компенсира за починалите хора, много земеделци казаха, че са отчаяни и се нуждаят от всякаква форма на помощ. “Просто искаме да се отървем от проблема си,” казва един. “Искаме само помощ, за да не умираме повече така”.
Принц Чарлз е ужасен от окаяното положение на фермерите и техните самоубийства, за това той създаде благотворителна фондация (Bhumi Vardaan Foundation), за да помогне на засегнатите да промотират органични индийски сортове, а не генномодифицирани.
Индийските фермери вече започват да се борят. Организират масови демонстрации, протести против разпространителите на семена, а правителството на един от щатите даде Монсанто под съд, заради непоносимите цени на ГМ семената.
Но за Шанкара Мандаукер вече беше късно, той дължеше 80,000 рупии (около 1000 английски лири), когато отне живота си. “Казах му, че ще оцелеем,” каза вдовицата му, докато мракът се спускаше, а децата й все още стояха покрай нея. “Казах му, че ще намерим начин. Той каза, че е по-добре да умре.”
Но дългът не умира със съпруга й: ако не намери начин да го върне, тя няма да има как да праща децата си на училище. Те ще загубят земята си и ще се присъединят към хилядите, които се тълпят и просят покрай пътищата на тази гигантска и хаотична страна.
Жестоко е, че децата страдат най-много от този “ГМ Геноцид” – самото поколение, което уж щеше да се бъде освободено от бедността и мизерията чрез тези “магически семена”.
Тук, в самоубийствения кръг в Индия, цената на генетично-модифицираното бъдеще е смъртоносно висока.

превод: Георги Медаров


mailonsunday.co.uk

Цецка и Бойко излъгаха майките. Скандално заседание остави дупките в закона за ГМО

Въпреки уверенията на премиера Бойко Борисов и на шефката на парламента Цецка Цачева пред членове на инициативния комитет, който се бори за чиста от ГМО България, в приетия днес окончателно на второ четене нов Закон за ГМО има възможности за проникването им в природата.

В началото на заседанието, на което от страната на Министерството на околната среда и водите присъства само ръководителката на секция ГМО, стана ясно, че неправителственият сектор е депозирал писмено чрез адвокат Александър Коджабашев своите предложения още в петък и заради това няма да има правото да се изказва. Малко по-късно членовете на комисията приеха единственото предложение на обществените организации – за една редакционна поправка в член 80. Новият текст гласи: „Министърът на околната среда и водите не издава разрешение за освобождаване в околната среда на ГМО в границите на защитените територии от Националната екологична мрежа по смисъла на закона, както и на отстояния по-малки от 30 км“.

Скандалната размяна на реплики

На заседанието на ресорната комисия по околна среда и води се стигна до скандална размяна на реплики между депутата от БСП Георги Божинов и Цачева. Спорът бе заради това, дали може да има площи за полеви научни опити с ГМО у нас при положение, че действа забраната за освобождаване на ГМО в НАТУРА 2000 и 30 км около защитената зона. Според Божинов, който не издържа и започна прав да ръкомаха и да се разхожда в залата, налагането на предпазната клауза се отнася само за разрешените в ЕС генетично модифицирани култури – картофите на „Амфлора“ и царевицата MON180 на „Монсанто“, но не и за научни опити с традиционните български култури тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. Божинов поиска връщането на чл. 79 от законопроекта, който бе трансформиран в отделен параграф в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, при уговорката, че ще бъде наложена предпазна клауза за освобождаването на ГМО. Цецка Цачева обаче се противопостави и заяви, че втори път да се гласува чл. 79 е недопустимо. Въпреки това предложението бе подложено на гласуване и не бе прието с гласовете на депутатите от ГЕРБ, Атака и ДПС, които гласуваха „въздържал се“.


Цецка свали гащите пред Бузек

„Ставаме смешни. Вчера, които са били в Софийския университет на лекцията на Бузек, знаят много добре – и двата въпроса бяха за ГМО. Вие какво искате сега – да обърнем обратно нещата, защото от Европа идва друга тенденция“, пита Цачева. „Няма“, отвърна Божинов. „Няма, но от там идват санкциите, г-н Божинов“, отвърна шефката на парламента.

И още: „Няма такава територия в Република България, която извън тези зони с периметър не повече от 10 км да се постигне освобождаване за научни изследвания. Това включва всякакви забрани извън лабораториите. След малко ще си говорим в неформална обстановка за еклектиката на нещата“, заключи Цачева.

Твърдението, че десет километра буфер гарантират свободна от ГМО България не е истина и Цачева целенасочено заблуждава депутатите, заяви Борислав Сандов от инициативния комитет. От неправителствения сектор и от БСП изразиха опасения, че на практика текстовете в закона предполагат пробив на ГМО чрез възможността за полеви опити.

Предпазната клауза може да се приложи само за одобрени в ЕС култури – царевицата на Monsanto и картофите на BASF, обясни адвокат Коджабашев. При това няма гаранция, че предпазната клауза ще бъде наложена.

Депутатите не се съобразиха с искането на НПО-тата, да се защити екозоната „Натура“ от отглеждане на разрешените хибриди и абдикираха от тези свои задължения по Закона за биологичното разнообразие. Обществените организации бяха предложили всеки, който иска да сади в 30 км. пояс, да прави оценка за съвместимост, която да включва оценка за риска за всеки един животински вид. Това е задължение по Закона за биологичното разнообразие, но и това предложение не бе допуснато за обсъждане. Неправителственият сектор искаше и временна предварителна забрана за пускане на ГМО, докато се задейства процедурата за предпазната клауза. Имаше и депозирано искане при стартиране на предпазна клауза България да се ползва от аргуменатацията на останалите държави, които вече са забранили тази култура. И това не бе дори допуснато за дискусия.

„Днес Цачева просто си свали гащите пред Бузек“, каза след края на заседанието Людмила Савева от инициативния комитет. По всяка вероятност законът ще влезе на второ четене в зала следващата седмица.

BNews
Снимки: Vesti.bg, emaxpress

История на Монсанто

Какво е Монсанто? Кои са тези хора? Освен, че са тези, които искат да прокарат ГМО в България. Някои от коментиращите по-предните постове в блога ми бяха на мнение, че въпросните не биха имали полза от това да продават вредни храни – нали така сами ще си изгубят клиентите. Както ще видите от историята им, не им е за първи път да произвеждат продукция със съмнително въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда. Дали това са хората, на които ще поверите да ви изхранват оттук насетне – оставям на вас да решите. (more…)

Двама петокласници от Благоевград събират подписи срещу ГМО

Над 500 жители на Благоевград (към настоящия момент вече над 1000- бел. bezgmo.info) сложиха имената си днес в подписка срещу ГМО. Идеята е на учениците Давид Давидов и Георги Начев от пети клас на ІІІ ОУ „Димитър Талев” в града.
„Идеята за подписката се роди съвсем спонтанно”, каза Давид. „Аз и моят приятел Георги заедно и уж на шега взехме решението да направим тази подписка, която (more…)

« Предишна страницаСледваща страница »