Bezgmo's Blog


Срам ме е!

Posted in Есета,Статии от bezgmo на 17.03.2010
Tags: , , ,

Eй , хора, срам ме е…
И за к’во мислите ме е срам ?
Срам ме е, защото в тази страна хората с юридическо образование оставиха на майките от един интернет форум (bg-mamma) да бъдат адвокати на децата им – в гледането на делото за тяхната смъртна присъда.
Повтарям – делото е за смъртна присъда. Обект-  децата на адвокатите, живеещи в България. Адвокати по делото – „форумните” майки. (То и  нашите деца са със същата присъда, ама ние освен да направим протест, друго какво?)
За ГМО-то става въпрос, не за НЗОК, ДАНС, ГПК и НАП.
И какво е толкова смъртното? О, не, вие не искате да разберете какво е, твърдите, че монетата винаги има две лица и това ви успокоява… Клатим вагона дет` се вика, като предвидливо сме спуснали преди това перденцата, за да симулираме както по Брежнево време, че влакът върви….
И влакът наистина  върви… и пътят е предначертан отпреди десетилетия, а гарите  са ясни – изкупуване на фирмите-произвоидтели на семена на традиционни култури, патентоване на някои видове живот, заразяване на традиционните насаждения, узаконяване на изродските своеволия… 100% контрол върху  всички същества, които се хранят, за да оцелеят…100% контрол върху живота. И смъртта.
Ето ни я и смъртната присъда…
……
Срам ме е, че след първо четене на закона за ГМО депутатите не знаят какво е значението на това заклинание: Г. М. О.
Срам ме е и от това, че само един депутат от управляващата партия има инстинкт за самосъхранение…. Само тя (жена е) има деца, за които може сама да се грижи – да вземе решение дали да ги бъде.
Срам ме е, че министърката на околната среда иска в родината й да се сее ГМО, за да се докажат именно вредите от ГМО.
Срам ме е, че  спасяването на живота на българите е наречено от заместник-министърката на околната среда „губене на време”.
Срам ме е и че около 50 български деца кошмаруват: „…НЕ ЩЕМЕ ГМО… НЕ ЩЕМЕ ГМО…”, докато 1 998 747 жители на София не могат да се прежалят и  посетят протестен митинг срещу ГМО, пък било то и митинг-концерт с Елица и Стунджи, Камелия Тодорова, Теди Кацарова, Калки…
Срам ме е, че когато тръгнах на училище ми казаха и аз повярвах, че сме извоювали свободата си и сме независима парламентарна република. Оказа се, че американският посланик решава съдбата ни.
Срам ме е, че позволяваме да ни лъжат с примери за Бангладеш – новата страна-членка на ЕС според  г-н Бузек,шеф на Европейския праламент.
Не ме е срам само, че съм жива и  казах своя глас :
Monsanto, BASF и останалите производители на ГМО да си ги начукат царевиците и картофите в канчетата и там да си ги варят и хапват….
Ние не желаем!

*числото получих така – софиянци били  2 000 000. Изваждаме 1 116 – след като са подписали Петицията  на въпросния концерт, явно са били там. Изваждаме и още 116 депутати от ГЕРБ + 21 депутати от Атака, за които е ясно, че не биха дошли.


автор: Илияна Пенчева

slava.bg



Наистина ли Франция е против ГМО?

Възможно ли е ГМО да спечелят терен в страна, чувствителна в областта на биотехнологиите, каквато е Франция? Въпросът беше поставен след като ЕК разреши отглеждането на територията на ЕС на генетично модифицирания картоф Амфлора на германската групировка БАСФ, оставяйки на всяка от европейските страни сама да реши дали да го отглежда или не.

Реакцията на Франция не закъсня. „ Да” на научните изслeдвания и експертизи,” не” на натрапените ни ГМО”, потвърди Шантал Жуано, държавен секретар по въпросите на екологията и допълни :”Спорна е необходимостта от това ГМО, което ни се предлага, тъй като не виждаме какво ни носи в повече: защо да го допускаме въпреки несигурността за околнатата среда, която създава, без да сме убедени в ползата му?” Франция ще обяви окончателната си позиция по въпроса след като получи становището на колегията от експерти от Висшия Биотехнологичен Съвет, създаден през 2008 г, където беше изпратено досието на Амфлора. В същото време беше изразено желанието: „ разрешения за други ГМО да не бъдат издавани повече, преди научната експертиза, валидна за страните-членки на ЕС да стане по-надеждна.

ПРЕДПАЗНА КЛАУЗА

Официално, позицията на Франция е много ясна. Европейският Съюз издава разрешения за пускане на пазара и отглеждане на ГМО. Тези разрешения, случай по случай, са базирани на оценката на ЕФСА относно рисковете за общественото здраве и околната среда и се издават след консултация със страните-членки. Франция, както и останалите страни, има право впоследствие да спусне предпазната клауза за забрана за отглеждане на територията на Франция на всяко едно ГМО. Това става след като Висшия Биотехнологичен Съвет даде становище за рисковете за околната среда, а Агенцията за безопасност на храните – за здравните рискове от храните със съдържание на ГМО. Такава процедура, с мотив за съществуващ риск от заразяване на трациционни и биологични култури, бе използвана през 2008 г от Франция и други шест страни за забрана на царевицата МОН 810 на американския гигант Монсанто.

КОМЕРСИЛИЗАЦИЯТА Е РАЗРШЕНА

На практика обаче френската позиция е двусмислена. Благодарение на разрешенията от ЕС за пускане на европейския пазар, около 30 вида ГМО, отгледани в чужбина, биват въпреки всичко внасяни във Франция основно за промишлени нужди и за фуражи, макар да не са разрешени за отглеждане във Франция. Само за 2009 г. бяха издадени пет разрешения – за четири вида царевица и едно за карамфили. Противоречие, което според настроеният проГМО Филип Грасиен, директор на интерпрофесионалното обединение „Семепроизводство и растениевъдство”, произтича от „политичетеския прагматизъм” , а “ дискретната комерсиализация на продукти ГМО бива възприемана от общественот мнение с по-малка съпротива, отколкото отглеждането им”.

Правителството има друга обосновка: става въпрос за избягване на заразяване на околната среда чрез разпръскване на полените на ГМО върху нетрансгенни култури. Аргумент, който не издържа според Мишел Давид, национален секретар на Конфедерацията на селските производители:“Когато се внасят 4.5 милиона тона соя, от която три четвърти генномодифицирана, при транспортирането излагаме на опасност от зараза нашите полета. Без да се брои, че ГМО се съдържат в месото, млякото и яйцата.”

ИНВЕСТИЦИИ ВЪВ „ВИЛМОРЕН“

Аргументацията на френската позиция издиша най-вече по повод на решението на правителството от 1 март 2010 г. за отпускане посредством държавния Стратегически Инвестиционен Фонд на сума от 150 милона евро за френския земеделски кооператив „Лимагрейн”. Инвестиционният фонд беше създаден от Никола Саркози през 2008 г. с цел финансиране на стратегически предприятия. Първата инвестиция, която правителството реши да направи в сектора на земеделието и храните, беше отпусната за подпомагане на „Лимагрейн“, която настоява за увеличаване на капитала на дъщерната си фирма „Вилморен”, чиито планове за развитие предвиждат тъкмо отглеждане на ГМО култури.

Арно Апотекер, отговорник за ГМО в Грийнпийс, нарече това „истински обир”. „Вместо държавните средства да бъдат използвани, за да се развива трайно и стабилно земеделие, Франция финансира част от проучванията върху ГМО в чужбина, които ще се превърнат в генератор за издаване на нови разрешителни за пускането на ГМО на пазара”. От СИФ се оправдават с половин уста, че решението за тази инвестиция е било продиктувано от факта „че в този стратегически за френското земеделие сектор конкуренцията е голяма” и че” „Вилморен” трябва да бъде подпомогната заради големите международни фирми- производителки на семена, които са много напреднали в областта на ГМО”.

В заключение, Франция е склонна да дискутира много по-охотно и без недомлъвки проблемите за ГМО, когато те се отнасят до ролята на френската промишленост в този обещаващ и доходоносен сектор, тъй като в момента пазарът на ГМО отчита нарстване и продуктите му се продават с 50 до 100% по-скъпо от останалите. За Ги Кастлер, член на Висшия Биотехнологичен Съвет от квотата на Конфедерацията на селските производители, положението е следното : „ Франция се позовава на изискванията за здравните и екологични норми в употребата на ГМО, за да забави развитието на чуждестранната конкуренция, като по този начин предпазва и подкрепя собствената си промишленост. И завършва:” Ако и до днес във Франция отглеждането на ГМО е забранено, то е защото никое от тях не е създадено чрез френски патент”.

Одри Карик
LEMONDE.FR
превод: hyppolita

Генномодифицираната люцерна стигна до Върховния съд на САЩ

За първи път висшите магистрати разглеждат потенциалните рискове за околната среда и хората от ГМО

Върховният съд на САЩ скоро ще разгледа първото дело, свързано с генномодифицираните култури и потенциалните рискове, които използването им може да крие. Люцерната е в центъра на спор между най-големия производител на генномодифицирани култури американската компания „Монсанто“ и група от екозащитни организации и фермери, начело с компанията „Гийртсън Сийд Фарм“. Люцерната е четвъртата най-разпространена култура в САЩ и се използва главно за фураж. Засега само 1% от отглежданата в САЩ люцерна е генномодифицирана, но това бързо може да се промени, ако съдебното решение на висшите магистрати е в полза на „Монсанто“.

Делото е поредната битка, в която дейно участие взима американският Център за безопасност на храните, чиято основна цел е да защити потребителите и околната среда от потенциално негативните ефекти, които могат да имат генномодифицираните организми (ГМО). Върховният съд ще изслуша аргументите на страните през април, а решението си най-вероятно ще обяви през лятото. Неговата изключителна важност се състои във факта, че за първи път висшите магистрати в САЩ разглеждат рисковете от генномодифицираните култури.

Генномодифицираната люцерна на „Монсанто“ е разработена така, че да е устойчива на хербицида „Раундъп“, който също е произведен от корпорацията. Съдебната сага започна през февруари 2006 г., когато екоорганизации и компании, произвеждащи конвенционални семена, завеждат дело срещу американското Министерство на земеделието. Те настояват съдът да принуди ведомството да анулира одобрението, издадено на „Монсанто“ за продажба на семена на генномодифицирана люцерна, докато не бъдат направени пълни изследвания за влиянието им върху околната среда. Фермерите твърдят, че досега не е правен такъв пълен анализ. „Монсанто“ се присъединява към министерството в заведеното дело. Ищците твърдят, че кръстосано опрашване на генномодифицирани култури може да доведе до замърсяването на традиционната люцерна и заедно с употребата на хербицида „Раундъп“, на който семената са устойчиви, могат да окажат негативен ефект върху почвата и подземните води или пък да доведат до израстването на устойчиви на хербицида плевели, наречени „суперплевели“.

През 2007 г. съдията по делото Чарлз Брейър постановява, че направените досега изследвания не са пълни и не са доказали категорично, че генномодифицираната люцерна не е безопасна. Затова той нарежда на Министерството на земеделието да извърши пълно изследване за влиянието на ГМО върху околната среда и върху фермерите. Освен това е издадена съдебна заповед за преустановяване на продажбата на семена и засаждането на люцерна, устойчива на „Раундъп“, докато не излязат резултатите от проучването. „Монсанто“, разбира се, веднага обжалва, но Министерството на земеделието на САЩ не се присъединява към жалбите, подавани от компанията срещу съдебното решение. И двете жалби, подадени от „Монсанто“ през 2008 г. и през 2009 г., са отхвърлени. „Това е огромна победа за потребителите, фермерите и за цялото общество. То е в защита на правата на гражданите и на правата на фермерите, които могат да отглеждат култури по техен избор, и потребителите да избират какво да ядат“, заявяват от Центъра за безопасност на храните.

„Монсанто“ обаче не се отказва и през октомври м.г. компанията поиска да изложи аргументите си и пред Върховния съд на САЩ. Това е първият случай, в който висшите американски магистрати се съгласяват да се занимаят с казус, свързан с рисковете, които крият ГМО. Всяка година във Върховния съд на САЩ се завеждат по над 10 000 дела, но само в 1% се стига до възможността да изложат мотивите си пред висшите магистрати, отбелязват американските медии.

В края на миналата година резултатите от проучването, наредено от съдия Чарлз Брейър, са готови. Учените са стигнали до заключението, че генномодифицираната люцерна може да бъде разрешена. В доклад, състоящ се от над 1000 страници, те описват изследванията, правени в продължение на две години за влиянието на ГМО върху околната среда. Учените смятат, че генномодифицираната люцерна няма неблагоприятни ефекти върху здравето на хората.

Фермерът Фил Гийртсън, представител на „Гийртсън Сийд Фарм“ обаче смята, че резултатите в доклада не отговарят на истината. Според него не е представен рискът от замърсяването на конвенционалната и органичната люцерна, израстването на плевели, устойчиви на хербициди, и загубата на пазарите за износ. Той изразява надежда, че съдът няма да приеме заключенията в доклада.

„Това е истинска битка между Давид и Голиат, между обществените интереси и интересите на една корпорация, която иска да доминира в хранителния сектор“, казва Андрю Кимбрел, изпълнителен директор на Центъра за безопасност на храните. Според него фактът, че „Монсанто“ е сезирал Върховния съд, дори след като анализите, поръчани от съда на Министерството на земеделието, са готови, показва ясно стремежът й да доминира над хранителния сектор.

Подобни обвинения накараха американското Министерство на правосъдието да започне разследване дали „Монсанто“ не нарушава антитръстовото и антимонополното законодателство на САЩ. То все още продължава и не са обявени резултатите.

Центърът за безопасност на храните не се бори само срещу генномодифицираната люцерна. Организация води и съдебна битка с „Монсанто“ срещу ГМ захарно цвекло. През септември м.г. съдия в Сан Франциско реши, че Министерството на земеделието неправомерно е одобрило продажбата на тази култура през 2005 г. Съдът отново нареди да бъде направено изчерпателно проучване на влиянието на това захарно цвекло върху околната среда. От центъра обясняват, че настояват да бъде забранена употребата му. Налагането на забрана на генномодифицирано захарно цвекло ще бъде много по-тежък удар за „Монсанто“, отколкото забраната на люцерна с ГМО, коментират американските медии. Отглежданата в САЩ генномодифицирана люцерна е само 1% от цялата култура, а 95% от захарното цвекло в Северна Америка е устойчиво на „Раундъп“.

СЕГА

Петте най-разпространени лъжи за генномодифицираните храни

Животът на Земята, какъвто е днес, е следствие на около 3,5 млрд. години еволюция. През целия този период еволюцията на живите системи е записала своя ход в гените на организмите, населяващи планетата днес. Именно гените на организмите – от бактериите до човека, представляват „плана“, по който са устроени тези организми и всяка една тяхна част. Генното „инженерство“ е процес на насилствено, на изкуствено преобразуване на тези планове.

От една страна, в лабораторни условия генната технология е незаменима при изследване на фундаменталните процеси, протичащи в живите клетки. От друга страна обаче, генетичното манипулиране на различни организми с търговски и политически цели крие множество опасности. Това е така, защото живите организми, дори и едноклетъчните бактерии, са устроени доста сложно и учените не могат да предвидят всичките последици от вкарване на чужди гени в даден организъм. Поради тази причина няма възможност да се предвиди какви ще са дългосрочните последици както върху околната среда, така и върху организма на този, който консумира храни, получени от такива генномодифицирани организми. Ето защо създаването и провеждането на експерименти с генномодифицирани организми трябва да остане стриктно зад стените на научните лаборатории, а не да се експериментира със здравето на хората и околната среда.

Днес в света се признават катастрофалните странични ефекти, причинени и причиняващи се от ядреното замърсяване, глобалното затопляне, токсичните ефекти от различни химически продукти като хербициди и пестициди. Често лекарства се оттеглят от употреба поради опасни странични действия. Във всички случаи обаче вредните ефекти изискват време, за да се проявят и да бъдат взети подходящи мерки.
Разликата между тези вредни последствия и проблемите, които поставя използването на генномодифицирани орагнизми и храни е, че техният отрицателен ефект е необратим.

Затова от жизненоважно значение е да се предпазим от тези проблеми, преди да са станали необратими. Такъв предохранителен подход е незаменим с цел да предпазим себе си, нашите деца, бъдещите поколения и околната среда. Трябва да се действа, преди да е станало късно.

Кои са основните заблуди,

които привържениците на ГМО за храни на животните и човека искат да ни наложат?

1. „Методите на генетичното инженерство, използвани за манипулацията на организми, предназначени за храна на животни и хора, са нищо повече от едно естествено продължение на традиционните методи на селекция.“

Това твърдение, разбира се, няма нищо общо с истината. Методите на генното инженерство са сравнително нова технология и от една страна се прилагат много широко и успешно за решаване на редица молекулярно-биологични въпроси в различни изследователски лаборатории. Това е ползата за науката, най-общо казано. Но от друга страна, тези методи не са и не могат да бъдат „естествено“ продължение на традиционните методи на селекция, нито да превъзмогнат ограниченията на традиционните методи, както се опитват да ни убеждават, или по-точно да ни лъжат, поддръжниците на ГМО. Традиционните селекционери не могат да съединят гени от риба с тези на ягоди или гени на царевица с гени, взети от бактерии. За съжаление обаче такива „рибо-ягоди“ и „бактерио-царевици“ са вече на полето. На учените е ясно, че генното инженерство е много различно от традиционната селекция и поради това предствлява огромен риск. В същото време поддръжниците продължават да твърдят, че ГМО не са различни, не са опасни и не изискват специални регулации. Всъщност привържениците на тези ГМО се интересуват само от евентуалните финансови изгоди. Тук ще цитирам казаното преди около 6-7 години от директора на „Корпоративни комуникации“ на химическата компания „Монсанто“, също така един от най-крупните производители на ГМ растения: „Монсанто“ не трябва да удостоверява безопасноста на ГМ-храните. Нашият интерес е да продаваме.“ Кратко, ясно и цинично изразяване на позиция. Аз ще добавя, за да продават в техен интерес е и да купуват слуги в страни с неукрепнала демокрация и слаби граждански общества.

2. „ГМО могат да направят храните по-добри, по-хранителни, да имат по-добър вкус.“

Нищо подобно. Човек трябва да опита лъскав червен домат с вкус на тоалетна хартия или риба без вкус, за да се увери в тази лъжа.

3. „ГМ растенията изискват използване на по-малко хербициди.“

В действителност повечето ГМ култури са направени да издържат на високи нива на хербициди. Практиката показва, че с такива ГМ растения фермерите използват повече хербициди. Едно изследване в САЩ показа, че фермерите, отглеждащи ГМ соя, ползват 2,5 повече хербициди в сравнение с тези, прилагащи интегриран плевелен контрол и отглеждащи нормални растения.

4. „ГМО са безвредни за околната среда и здравето на хората.“

Истината е: никой никога не е провеждал дългосрочни изследвания за безопасност на ГМО, нито има установени правила за безопасност. На практика няма дългосрочни изследвания, които да потвърждават това твърдение. Нещо повече, съвременната наука не може да направи дългосрочни предвиждания за въздействието на ГМО върху здравето на хората и околната среда. Но лабораторни и полеви експерименти показват, че ГМО могат да бъдат вредни за полезните насекоми,  за почвите и да трансферират хибридни гени в околната среда, като така генетически замърсяват съседни, нормални култури. Потенциално могат да бъдат създадени и неконтролируеми плевели.

5. „ГМО са необходими за изхранването на растящите популации на страните от развиващите се страни.“

На практика прилагането на ГМО може да доведе до увеличаване на глада и недохранването. Биотехнологичните компании лакомо преследват така наречената „терминаторна технология“. Тази технология прави семената на културите стерилни, което ще направи невъзможно използването им за посев. Повечето фермери по света разчитат на прибраните от техните полета семена за посев.

България, както и целият свят, няма нужда от ГМО  в селското стопанство. Най-доброто, което трябва да се направи, е мораториум върху разпространението на ГМО в България. В това отношение гласът на българското общество е много важен, глас, който трябва да се чуе из цяла Европа! Ние имаме прекрасни условия за развитие на екологично селско стопанство и екологичен туризъм. В тази насока са и препоръките на ЕС към Бълграия. Европа очаква от България екологични храни, не „храни-мутанти“. От друга страна, един закон за ГМО, за да работи, трябва да е рестриктивен, не разрешителен, както се очертва да стане. Така, както се приема в пленарна зала този закон, той не просто ще определя условията за работа с ГМО. На практика този закон ще превърне България в склад, в депо за разпределение на ГМО, главно растения, които се произвеждат от няколко големи корпорации. Това е не само мое мнение. Става дума за бизнес, в който трябва да се спечелят милиарди долари за сметка на здравето на хората и околната среда на цялата планета. Но както казва Джери Мандър в статията си „С лице към идващата вълна“: „Дори за спечелилите големи пари това е все едно да спечелиш на покер на борда на „Титаник“.

Доктор Диди Баев

Indymedia

Секретният план на Европа за стимулиране на производството на генномодифицирани култури

Гордън Браун и други европейски лидери в защита на модифицираните храни

Гордън Браун и други европейски лидери тайно подготвят безпрецедентна кампанияза разпространение на генномодифицирани култури и храни във Великобритания и континента, разкриват The Independent в неделя,позовавайки се на конфиденциални документи.
Документите – протоколи от поредица поверителни срещи на представители от 27 правителства – разкриват планове за „ускоряване” на въвеждането на модифицираните култури и „справяне” с общественото противопоставяне на този тип храни.

Те разкриват още, че лидерите целят „земеделците” и „индустрията” (включително и големи биотехнологични фирми като Монсанто) да започнат да се противопоставят по-настойчиво на „скритите интереси” на природозащитниците.

Новините засекретните планове със сигурност ще предизвикат бурни протести във времето на нарастващ обществен интерес към генното инженерство, дори в страни, където то е било приемано досега.

Обществената съпротива е предотвратила отглеждането на всякакви модифицирани култури във Великобритания. Франция, една от трите европейски страни, които са ги отглеждали, е преустановила култивацията им, а недоволството срещу тях бързо нараства и в другите две, Испания и Португалия.

Биотехнологичната индустрия инициира обществена кампания, базирана на оспорвания аргумент, че генномодифицираните храни са необходими за изхранването на света. Тя е постигнала известен успех в правителството, където министрите все по-често се изказват в полза на технологията, и в Европейската комисия, с която нейни лобисти твърдят, че имат „отлични работни отношения”.

Тайните срещи са били организирани от Хосе Мануел Барозу, президентът-защитник на биотехнологиите, и водени от неговия началник на кабинета, Жоао Вал де Алмейда. От министър-председателите на 27-те държави-членки е поискано да номинират специален представител.

Съставът на групата, обсъжданите въпроси или резултатите от срещите не са придобили публичност. Въпреки това, The Independent on Sunday си осигури достъп до секретни документи, включително списъка на присъстващите и заключенията от двете срещи, състояли се досега – на 17 юли и на 10 октомври (само преди две седмици).

Списъкът показва, че френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел са изпратили приближени съветници. Великобритания е била представена от Sonia Phippard от Министерството на околната среда, храните и земеделието.

Заключенията разкриват, че основно са дискутирани начините да се ускори въвежданетона генномодифицираните храни и култури и да се убеди обществеността да ги приеме.

Модифицираните продукти трябва да са одобрени от ЕС, преди да бъдат отглеждани или продавани където и да било в Европа. Въпреки че Комисията като цяло е за биотехнологиите, разединението на европейските правителства води до застой в Съвета на министрите.

Въпреки това, бюрократите в Комисията разрешават биотехнологиите. Законът им гопозволява, но правителствата и природозащитниците са недоволни.

Първата среща е за „ускоряване на легализирането, базирано на солидна преценка ,за да се успокои обществеността”, а втората добавя, че „решенията биха могли да се взимат по-бързо, без компромиси със сигурността”.

Но документите показват, че г-н Барозу излиза извън рамките на обикновената агитация, като подтиква министър-председателите да прокарват политика в полза на биотехнологиите чрез министрите на земеделието и околната среда в своите държави. Председателят „напомня ,че е важно премиерите да виждат цялата картина”, „призовава участниците да информират своите правителства за дискусиите”, и „подчертава необходимостта от привличане на тяхното внимание към текущите дискусии в Съвета [на министрите]”.

Helen Holder от Friends of the Earth Europe твърди, че „Целта на Барозу е да има генномодифицирани продукти в Европа колкото е възможно по-бързо. Затова той се насочва пряко към премиерите и президентите, за да повлияят те на своите министри”.

Заключенията на срещите относно обществената съпротива са още по-притеснителни. Документите препоръчват „по-добро взаимодействие с общественото мнение” и призовават към „спокоен, обективен диалог за високите стандарти на ЕС в политиката за биотехнологиите”. Председателят набляга на „ролята на промишлеността, икономическите партньори и науката активно да допринесат за такъв диалог”. Той допълва, че „общестествеността се чувства зле информирана”, твърди, че „земеделците трябва да се чуват повече” и предупреждава природозащитниците, че дебатът „не бива да се оставя на определени заинтересовани страни, чиито интереси са легитимни, но частни”.

Какво се говори

AllanBuckwell: „Трябва да храним допълнителни 2,5 милиарда население. Би било странно да не се възползваме от най-значимото постижение в биологичната наука”.

Dick Taverne, Sense about Science: „По-нататъшно развитие ще бъде в полза на най-бедните фермери по света: генномодифициран ориз, който е устойчив на суша; трансгенни култури с гени, които ги защитават от болести”.

Kirtana Chandrasekaran, FoE: „Генномодифицираните култури поставят твърде големи рискове за фермерите и околната среда и не успяха да увеличат добивите, въпреки милионите, събрани от британските данъкоплатци”.

Peter Melchett, Soil Association: „Генномодифицираните култури не увеличават добива. Учените са открили, че генетично създаденият инсектицид в растенията може сериозно да увреди почвата”.

Въпроси и отговори: Проблемите с модифицираните култури

Какво количество генномодифицирани култури се отглеждат в Европа?
Много малко. Документите претендират за „нарастващ интерес”, показвайки данни за увеличение с 21% от миналата година, но все пак този вид култури покриват само 0.119% от земеделските площи на Европа.

Какви са проблемите?
Най-вече засягат околната среда. Официални проучвания във Великобритания посочват, че отглеждането на генномодифицирани култури е по-лошо за природата, отколкото култивирането по традиционни методи. Дори по-лошо, гените „избягват” от модифицираните растения и заразяват нормални и органични посеви, като така отнемат избора на потребителите да не консумират генномодифицирани храни.

Застрашават ли здравето?
Трудное да се каже. Някои проучвания показват, че е възможно, други (включително почти всички, направени от индустрията) са успокоителни. Проблемът е, че са направени твърде малко наистина независими изследвания. Повечето потребители разумно са решили да не рискуват, особено след като нямат изгода от купуването на генномодифицирани храни.

Могат ли да изхранват света?
Почти сигурно не. Въпреки рекламата, настоящите генномодифицирани сортове всъщност осигуряват по-ниски добиви от своите традиционни аналози.Семената са скъпи, затова по-богатите фермери, които могат да си позволят закупуването и отглеждането им, биха изтласкали по-бедните от бизнеса. Най-големият земеделски форум, свикван досега, наскоро заключи, че генномодифицираните култури няма да решат проблема.

http://bulgaria.indymedia.org/article/36506

Въпрос в дебата за ГМО: Ще съхраним ли себе си?

Posted in Статии от bezgmo на 20.02.2010
Tags: , , , ,

Снимка: Novinar.net

Дебатът за ГМО се превърна в най-сериозния тест за гражданското общество и за държавата в последните години. Изненадващо, гражданското общество е на път да премине този тест с отлична оценка, а държавата – с добра.

Темата разбуни заспалата обществена енергия. Протестите и дебатите, завладели интернет форумите покрай предстоящите промени в закона, доказват, че започва дълго отлаганото самоорганизиране на гражданското общество в България.

За първи път от много време сме свидетели на граждански протести от европейски тип. Майки с деца, еколози, предприемачи, земеделци, журналисти, граждани са обединени от идеята да запазят страната си от корпоративно заробване и проявяват възхитителна креативност и борбеност. Те искат България да остане свободна зона от ГМО, а българското правителство и отговорните институции да заявят честно политиката си по този въпрос. И са решени да се борят докрай.

Ще позволим ли генномодифицираните организми да завладеят земята ни? Ще повярваме ли на внушението, че ако ги забраним, се отказваме от прогреса? Знаем ли всичко за ефектите от тях? Това са въпросите, които поставиха протестиращите. И най-важният въпрос: на корпоративни интереси ли служат българските политици или на гражданите?

Предстои ни избор: ще допуснем ли “Монсанто” (американската корпорация, която държи пазара на по-голямата част от тези храни в света), и други подобни да ни диктуват какво да сеем и с какво да се храним или ще решаваме сами? Защо глобалните корпоративни хищници избират за жертва страни като България? Отговорът не е труден: защото сме бедни, засрамени, притиснати в ъгъла. Защото имаме славата на корумпирана държава със слаб граждански контрол, податливи на външни влияния. Пробивът изглеждаше неизбежен, битката – предрешена.

И – о, чудо! – могъщите корпоративни и политически интереси най-неочаквано се натъкнаха на решителен отпор. Апатичните и атомизирани българи се превърнаха в гневни и непримирими граждани, решени да осигурят на себе си и децата си човешка храна и човешки условия на живот в България. Мислещи и информирани граждани, които не се поддават на евтина манипулация. Този екологичен протест е забележителен по няколко причини. Най-напред той обедини широки и разнолики групи от обществото.

Спонтанно се оформи интересна коалиция: българските майки, свързани от форума на “БГ Мама”; екологически организации; Българската православна църква в лицето на митрополит Николай; ДПС в лицето на Лютви Местан; СДС в лицето на Надежда Неински; ветераните на гражданското общество в лицето на Евгений Дайнов; радикалните критици на властта в лицето на Стефан Гамизов и пр. Моралният заряд на тази кауза е толкова силен, че неизбежно привлича политически интерес. Но този път гражданите водят, а политиците ги следват. Забележително е и ангажирането на църквата, което придава на конфликта характер на фундаментален ценностен сблъсък между смирението на християнската етика (и всяка друга религиозна етика) и арогантността на генното инженерство. Един срещу друг се изправят природата срещу лабораториите, гражданите срещу корпоративната олигархия, свободата срещу зависимостта, истината срещу лъжата.

Най-забележителното е, че протестиращите организации защитават суверенитета си в качеството на български и европейски граждани. Те се опълчиха решително срещу неуместната намеса на американския посланик в подкрепа на ГМО. Най-сетне американското правителство може да се успокои, че инвестициите, направени от САЩ за развитие на гражанското общество у нас, не са отишли напразно. Всяка развита демокрация би могла да се гордее с енергията, информираността и културата на протест, която демонстираха българските граждани.

Те принудиха държавата да чуе и тяхната гледна точка. Това е важен прецедент. Оттук насетне ще става все по-трудно и политически рисковано да се изключват гражданите от вземането на важни решения. Поради заплахата от ГМО има шанс да се възстанови проваленият диалог между политическата класа и обществото. Това показа и ангажираното поведение на председателя на НС Цецка Цачева по време на обсъжданията на проектозакона в комисията. Дано този добър пример бъде последван и от други политици.

От години ние, българите, живеем с усещането, че страната ни е окупирана и се съсипва от алчни и разрушителни натрапници – изсякоха ни горите, бетонираха ни плажовете, застроиха градинките. Твърде дълго търпяхме това. Най-сетне гражданите заявиха на висок глас елементарните права на свободните хора: няма да позволим някой да отнеме контрола върху последното, което ни остана – плодородната българска земя. Защото този път става дума за фундамента на живота, за генетичния ни код, за националната ни идентичност. Нека погледнем класиката на българската литература и си припомним, че сме потомци на земеделци, които векове са се борили за правото да засяват тази изстрадала земя да жънат, да мелят брашно и да месят хляб за децата си. Това е всичко, което искат майките, протестиращи в студ и дъжд по калните площади на София. Кой смее да им го откаже?

Да прощават глашатаите на корпоративния прогрес и техните суфльори с научни титли, но този дебат не е просто експертен, икономически или научен, както се опитват да ни го представят. В основата си дебатът е екзистенциален и морален: ще бъдем ли себе си, ще притежаваме ли страната си, ще съхраним ли правото да посеем сами, по наш избор и с дадената ни от Създателя свободна воля, семенцата, от които да покълнат стръковете на нашето бъдеще?

Харалан АЛЕКСАНДРОВ

trud.bg

ДНК, ГМО и кутията на Пандора

Оценка на добивите на ГМ ( генномодифицирани) култури

( Доклад от 51 страници от април 2009 от Обединение на ангажирани учени)

„Досега съществуващите ГМ сортове не увеличават добивите на никоя култура. Добивите на царевица и соя са се повишили през 20-ти век, но не в резултат на ГМО, а в резултата на традиционното земеделие.“

Влияние на ГМ култури върху употребата на пестициди:

Първите 13 години

( Доклад от 69 стр. от ноември 2009 от Чарлз Бенбрук)

„Този доклад изучава влиянието на ГМ ( генно модифицирана) царевица, соя, памук върху използването на пестициди в САЩ, като данните са взети от Департамента по Земеделие на САЩ. Най- поразителното откритие е, че ГМ култури са отговорни за увеличение от 383 милиона паунда( около  173 0000 тона) хербициди в САЩ след първите 13 години комерсиална употреба на ГМ култури ( 1996- 2008).

Докладът в детайли описва причината за повишението- появата на резистентни на хербицидите плевели.

Хербицидите и пестицидите са мощни отрови на околната среда.“

Сравнение на ефектите на три вида ГМ( генно модифицирана) царевица върху здравето на бозайници

Joël Spiroux de Vendômois1, François Roullier1, Dominique Cellier1,2, Gilles-Eric Séralini1,3

1. CRIIGEN, 40 rue Monceau, 75008 Paris, France
2. University of Rouen LITIS EA 4108, 76821 Mont-Saint-Aignan, France
3. University of Caen, Institute of Biology, Risk Pole CNRS, EA 2608, 14032 Caen, France

Резюме

Ние представяме за пръв път сравнителен анализ на кръвта и данни от органните системи на плъхове, хранени с три основни комерсиални ГМ-царевици ( NK603, MON810, MON863), които се намирата в храната и фуражите по света. NK603 е модифицирана, да бъде толерантна на широкоспектърния хербицид Раундъп.

MON810 и MON863 са създадени да синтезират два различни Bt токсина, използвани като инсектициди. Около 60 различни биохимични параметъра са класифицирани за орган и измерени в серума и урината след 5 и 14 седмици хранене.

Плъховете, хранени с ГМ- царевица бяха сравнени с техните съответни изогенни или родителски не-ГМ еквивалентни контролни групи. Това беше последвано от сравнение на шест референтни групи, които бяха консумирали различни видове други не-ГМ царевица.

Приложихме непараметрични методи, включващи многократно сравнение на двойки с „подход за фалшиво откриване“. Главният съставен анализ разреши в изследването разсейването на различни фактори ( пол, седмици хранене, диета, доза и група).
Нашият анализ ясно показа за  трите вида ГМО странични ефекти, свързани с консумацията на ГМ- царевица, които се отнасяха до пола и често до дозата. Ефектите бяха предимно свързани с бъбреците и черния дроб, пречистващите органи, въпреки различията между трите вида ГМО.
Други ефекти бяха наблюдавани в сърцето, надбъбречните жлези, слезката и кръвотворната система.
Ние заключаваме, че тези данни подчертават симптоми на хепаторенална токсичност, възможно дължаща се на новите пестициди, специфични за всяка ГМ- царевица. В допълнение не може да се изключат директни или индиректни метаболитни нарушения, дължащи се на генетичната модификация.
no2gmo

Управляващите искат да “сеят” ГМО под прикритието на европейски директиви

След гражданския протест на13 януари против промените в Закона за генетично модифицираните организми представители на протестиращите- граждани, родители, неправителствени организации бяха поканени в парламента и получиха обещания, че ще имат пълно право да участват в обсъжданията на работната група за промените в закона.

Междувременно на 26.01.2010г. беше връчено лично на Нона Караджова, Десислава Танева и Искра Михайлова ново отворено писмо

На 28. 01.2010 г. на заседанието на общата група, в която са участвали представители на обединените инициативни комитети против промените в закона, както и представители на еко организациите, вместо работната група да прецизира текстовете от закона цяла плеяда от професори и учени, включително от Агро био института, в лицето на доц. д-р Божин Божинов, декан, Аграрен университет Пловдив и проф. Иван Минков, декан в Пловдивския университет, е била заета усилено да обяснява какво благо е ГМО и какви прекрасни икономически ползи има България от ГМО. И според думите им в това нямало никаква вреда за екологията и за човека! Гордо се хвалили, че сме имали генномодифициран памук българско производство ( Моля? )

Да върнем малко лентата назад:
На 12 януари 2010 в предаването “Тази сутрин” по bTV
г-жа Евдокия Манева заяви:

“Никой от нас не желае да предизвиква някаква вреда на околната среда или хората, тъкмо обратното.”

И още:

“Дайте да не говорим за неща, които не се отглеждат в Европа, защото ще се създаде едно впечатление, че от утре в България започват да се отглеждат домати, круши, рози. Няма такова нещо! Не се отглеждат. Има контрол. В Европа не се отглежда нищо, освен един вид генномодифицирана царевица. И в България не се отглежда нищо. Не се отглеждат в България нито домати, нито царевица, нищо.
В България имаше един експеримент 1998- 1999 година, който беше прекратен и в България не се отглежда никакъв вид ГМ- плод, зеленчук и т.н.”

“Първо, забраните не падат. Забраните се осъществяват по друг начин. Забраните се осъществяват както изисква законодателството на ЕС за всеки продукт поотделно.”

“ България прилага рестриктивна процедура и никой не се кани да разрешава който и да е от тези продукти. Забраната не пада.”

Лъже, но е сладкодумна. Сладкодумна е, но лъже!

Или може би професорите ни лъжат, че имаме наша родна “гордост” вече- ГМ- памук.
Една бърза справка в интернет разбулва мистерията:

“Парламентът прие на първо четене промени в Закона за генетично модифицирани организми, предаде Агенция „Фокус“

Според промените отпада забраната за производство на генномодифициран памук. С промените се въвежда ограничение на възможностите за отглеждане на геннетично модифициран памук на разстояние от 400 м. от прилежащи територии на Националната екологична мрежа. За останалите генетично модифицирани организми това разстояние трябва да е 30 км.”

Датата е 21 март 2008!

Бинго! Значи затова така бързат тихичко да прокарат промените, преди да се е усетил някой. Защото вече са се омазали и сега с промените ще узаконят пъкленото си дело!

Обещанията на г-жа Караджова и заканите на г-н Черкезов

1. Министър Нона Караджова заяви на 26.01.2010г., че:
„докато съм министър, няма да бъде одобрено нито едно заявление за отглеждане на модифицирани култури”!
Ние пожелаваме на г-жа Караджова да бъде министър още поне 1000 години, но нека да разгледаме фактите по-сериозно:
Следният цитат е малка част от дискусията на представителя на „Монсанто” за България по фермерски форуми:
„Надпреварвате се да пишете излишно. Искате или не, правителството ще въведе ГМО, ако България иска да остане в Евро съюза и да има благоволението на САЩ.
На пролет ще има засадени хиляди декари, имам информация от кухнята.
Д-р.Черкезов”.
Още тази година представителите на „Монсанто” имат намерение да заразят хиляди декари българска земя с ГМО! Понеже имаме информaция от кухнята, че са се сродили с подобна на тях българска силова групировка, убедени сме, че техните действия ще бъдат успешни (особено като добавим, меко казано, слабия контрол на отговорните за това български институции)!

2. Цитат от статия:
„Зелена стратегия ни превръща в екоцентър на континента
Дянков: Ставаме раят на Европа
България ще се превърне в зелен рай. Това е новата стратегия на правителството, по която работят премиерът Бойко Борисов и вицето му Симеон Дянков. Проектът „Зелена България“ е първото, което двамата държавници обсъдили след приемането на бюджет 2010 г. от кабинета.
Целта е България да стане екоцентър на Европа. След консултации с експерти Борисов и Дянков установили, че околната среда е основна ниша, в която държавата може да се развива.
Кабинетът планира развитие на стратегията в няколко етапа. Първият е селското стопанство и екологичните и биопродуктите. Сега в ЕС най-скъпо се харчат organic – храните и козметиката. За начало министрите планират България да залее европейския пазар с биопродукти без нитрати и добавки. Стоките за износ с високо качество ще имат и собствен контролиран бранд.”
Освобождаването на ГМО в природата е напълно несъвместимо с изложеното от тях намерение.
Знаят ли г-н Борисов и г-н Дянков, че колегите им от Парламента унищожиха стратегията на правителството още в зародиш с приемането на промените в Закона за ГМО?!?
Скоро ще го осъзнаят. Вярваме, че намерението на правителството е искрено.