Bezgmo's Blog


Становище на организации и сдружения относно Относно законопроект за изменение и допълнение на Закон за генетично модифицираните организми

ДО Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАДЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ

СТАНОВИЩЕ
ОТ
ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА ГРАЖДАНИ И РОДИТЕЛИ, БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ БИОПРОДУКТИ, ФОНДАЦИЯ ЗА ОКОЛНА СРЕДА И БИОЗЕМЕДЕЛИЕ, НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА ЗЪРНОПРОЗВОДИТЕЛИТЕ, ФЕРМЕР БГ, НАЦИОНАЛНА НАУЧНА АСОЦИАЦИЯ ПО ПЧЕЛАРСТВО

Относно законопроект за изменение и допълнение на Закон за генетично модифицираните организми.

В мотивите към законопроект за изменение и допълнение на Закон за генетично модифицираните организми е посочено следното:

„При подготовката на законопроекта са взети предвид писмените коментари, изпратени от Европейската комисия до Министерството на околната среда и водите на 14 април 2009 г., относно транспонирането на Директива 98/81/ЕО, изменяща Директива 90/219/ЕИО, по повод стартирането на процедура за нарушение на чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност.”

Това е единственият стабилен мотив, посочен в законопроекта, и той касае единствено промяна на текстовете в ЗГМО, касаещи работата с генетично модифициарни организми в контролирани лабораторни условия.

Настояваме да се дадат стабилни аргументи и мотиви за нормативните промени на текстовете в ЗГМО, касаещи освобождаването на ГМО в околната среда, защото официални изисквания за това няма от страна на ЕС, не са посочени в Официалното писмо от ЕК.

АНАЛИЗ НА ДИРЕКТИВИ 2001/18/ЕО И ДИРЕКТИВА 92/43/ЕО:

Запознавайки се подробно с изискванията по Директива 2001/18/ЕС, нашето становище е следното:

1. В директива 2001/18/ЕЕС забраните са регламентирани в ал.5 на допълнителните разпоредби, както и в чл. 22 и чл. 23.
2. В директива 2001/18/ЕЕС няма изрично регламентиран „забранителен” режим, който да ограничава страна членка да спре освобождаването в природата на хибриди, застрашаващи генетичното богатство от сортове и породи на самата страна.
a. Директива 2001/18ЕЕС не ограничава въвеждането на забранителни мерки с цел опазване на видове от защитени територии, както и на генетично значими сортове и породи.
b. Отпадането на чл.79 и чл.80 от ЗГМО е в пълно противоречие с чл. 6 от Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, която е в основата на Натура 2000.
c. Тази промяна също така се намира в противоречие и с директивите, предоставящи дерогации за местни сортове застрашени от генетична ерозия, като Директива 2009/145/ЕО.

Считаме, че изключително странно се тълкуват изискванията по европейските директиви, и конкретно Директива 2001/18ЕЕС, по която освен това няма и официални изисквания от страна на ЕК. Налице е също така и неправилно тълкуване на текстовете в настоящия Закон за ГМО:

Чл. 79, 80, 52 и параграф 4 от допълнителните разпоредби не са общи забрани, а превантивни защитни текстове, отнасящи се до конкретни изключения, а именно генетично значими сортове и породи, защитени територии от Натура 2000, които са защитени и от две европейски директиви, Директива 92/43/ЕЕС и Директива 79/409/ЕЕС, както и за земеделските полета, отглеждащи екологично чиста био продукция.

3. Заличаването на превантивните защитни текстове от закона, чл. 79 и 80 е в пряко нарушение на задължителното изискване по Директива 92/43/ЕО, в чл. 6 (3), за природните местообитания. Директивата 2001/18/ЕО същевременно посочва, че всяка страна членка може да въведе специфични забрани, с цел превантивна защита, каквито именно са чл. 79 и 80 от ЗГМО.

4. В директива 92/43/ЕО, чл. 6 (2) се посочва, че страните членки трябва да предприемат всички необходими мерки, така че да не се уврежда природозащитното състояние на местообитанията на видовете и природните местообитания в НАТУРА 2000. Чл. 6 (3) от своя страна изисква, ако се предприемат дейности засягащи НАТУРА (вътре или извън границите й), те да се подлагат на оценка и за съвместимост и да се разрешават само ако има твърди доказателства, че няма да увредят природозащитното състояние на видовете и местообитанията.

Тоест чл. 6 (2), съгласно принципа за субсидиарност дава възможност страната ни да въвежда по нейно усмотрение, всички необходими мерки за достигане целите нa чл. 6 (2), включително да въведе ограниченията на чл. 80 в закона за ГМО. Ако тука тази мярка е допустима по чл. 6 (2), но не е изрично задължителна за нас, то процедурата по чл. 6(3) е задължителна и отпадането на чл. 80 и предпазните 30 км. буфер около защитените територии, директно води до липса на транспозиция, защото става възможно увреждане на НАТУРА 2000 зони, от дейности не преминали оценка за съвместимост (въвеждането на ГМО не подлежи на такава). Това касае и хипотезата за отглеждане до зоните – растителните вируси няма да се спрат от табелката (НАТУРА 2000 зона – преминаването забранено).

5. Освен всичко приемането на законодателни промени, касаещи въпрос от подобна национална значимост, без да са спазени европейските изисквания за публичност и прозрачност на мотивите и основанията за това, без да са съгласувани и да е гарантираното участие в работните групи на най-пряко заинтересованите земеделски производители, природозащитници и граждани, е грубо нарушение на Закона за нормативните актове (ЗНА), според който изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност (чл. 26, ал. 1). Не са спазени и изискванията по чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от ЗНА за промените, касаещи осбождаването на ГМО в околната среда и внасянето на законопроекта в този му вид е в нарушение на закона. Според чл. 28, ал. 3 от ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. Директива 2001/18/ЕО, касаеща освобождаване на ГМО в околната среда, с която вносителите мотивират предложенията си за изменение, вече е транспонирана в закона и към нейното транспониране няма препоръки в писмото на ЕК от април 2009 г.

ОТНОСНО ОТМЯНАТА НА ЧЛ. 79 ОТ ЗГМО:
– В Европейския съюз има разрешени за пускане на общия пазар на Европейските общности над сто хибрида от само шест култури:
o памук;
o царевица;
o рапица;
o соя;
o захарно цвекло;
o два вида други организми
– Забраната във Франция е за отглеждане на МОН810.
– Забраната в Унгария е за два от видовете използване при пускане на пазара (отглеждане и използване за фураж) на МОН 810 и на Т 25 – хибриди на царевицата на компаниите „Монсанто” и „Байер”. Възможно е да има и други забрани, за които не знаем.
– Забраната в Австрия е въведена на ниво провинция, така че всъщност става дума за няколко успоредно въведени забрани. Там механизмът на забраната е по-сложен, но във всички случаи се отразява на свободното движение на ГМО продуктите, разрешени за пускане на пазара. Видяхме, че има заведена процедура срещу провинция Горна Австрия и има документ на ЕС по отношение на твърдяното нарушение на провинция Горна Австрия, но не успяхме да проучим в какво Европейските общности обвиняват Австрия и по-конкретно провинция Горна Австрия. Съществува и регламент, с който се въвежда ГМО забрана в провинция Щирия (друга провинция на Австрия).
– Забраната в Германия засяга пускането на пазара на МОН 810.

– Трябва да се отбележи, че до месец април 2009 година Европейският съвет е отхвърлил всички предложения за санкциониране на страните-нарушители. Това означава, че дори и при нарушение на правилото за свободно движение на ГМО продуктите, разрешени за пускане на пазара, Европейският съвет за момента не може да формира мнозинство за налагане на санкции. Към дата април 2009 година само четири страни са „за” налагане на санкции – Холандия, Швеция, Финландия и Великобритания.

– Всички наказателни процедури срещу страните във връзка с ГМО са за решения, противоречащи на свободата на движение на ГМО хибридите, разрешени за пускане на пазара на Европейските общности.

– Нито една от тези процедури не е само за обявяване на забрана за освобождаване в околната среда на отделни хибриди или на цели култури.

– Освобождаването в околната среда (с изключение на случаите, когато ГМО продуктът е разрешен и за отглеждане – какъвто е случаят с МОН810 и вероятно с някой друг продукт от разрешените за пускане на пазара над сто ГМО продукта), се счита за сфера в която държавите-членки могат да провеждат самостоятелна политика.

– В сферата на националната политика се счита разрешаването на опити на националната територия с неразрешени за пускане на европейския пазар хибриди.

– В сферата на националната политика се счита и разрешаването на отглеждане на конкретно посочени терени от националната територия на неразрешени за пускане на европейския пазар хибриди.

– Съобразно същия аргумент в сферата на националната политика може да бъде и забраната за отглеждане (включително и забраната за опити), т.е. забраната за освобождаване в околната среда на всякакви хибриди и дори на цели култури, които не са разрешени за пускане на общия европейски пазар. Към настоящия аргумент поне три страни – Австрия (от 97 г.), Гърция (от 99 г.) и Унгария (от 2008 г. насам) не издават разрешения за извършване на опити с ГМО хибриди. Тези страни са наложили т.нар. де факто мораториум и по-интересното е, че никъде не намерихме информация Европейските общности да обвиняват горепосочените страни в това. Както посочихме по-горе обвиненията срещу Австрия, Германия, Гърция и Унгария са за действия, насочени срещу пускане на пазара на разрешения хибрид МОН 810 и на някои други хибриди.

– След като културите, изброени в чл.79, се разминават изцяло със списъка на културите, хибридите на които са разрешени за пускане на пазара на ЕО, не виждаме защо забраната на чл. 79 да не остане. Още повече, че е налице изключително широко обществено мнение в подкрепа на това.

Аргументите и анализът на чл. 80 показва аналогична ситуация с тази на чл.79.

Поради това, категорично настояваме:

Да се запазят в закона чл. 79, чл. 80 (заедно със свързаните с тях членове за глоби и санкции за неспазване на забраните), чл.52 (ал.2), както и параграф 4 от допълнителните разпоредби.

Считаме, че акцентът трябва да се постави върху неспособността на българските институции да контролират процесите – на освобождаване в околната среда (включително и на опитите с ГМО), на пускане на пазара (включително и контролът на пускането на пазара на неразрешени хибриди), на проследяване на ГМО продуктите, на етикетиране на храните и фуражите, съдържащи ГМО.
Убедени сме, че ако са наясно как се прилага ЗГМО у нас, дори и представителите на Холандия, Швеция, Финландия и Великобритания, биха гласували против предложението за санкциониране на България за това, че е забранила продажбата на ГМО продукти на територията на България.

В тази връзка настояваме МОСВ и от МЗХ да представят публично следната информация за околната среда:

1. Писмото на Европейската комисия, съдържащо заплахи за стартиране на наказателна процедура срещу България за неспазване на европейското законодателство в областта на ГМО;
2. МОСВ да предостави уведомленията, които са изпращани до Комисията по чл.7 от директивата.
3. Справка от МОСВ за подадените до този момент заявления по чл. 59-60 от ЗМГО.
4. МЗХ да представи копия от всички разрешителни, издадени въз основа на чл. 67 от ЗМГО (това искане се прави въз основа на чл.69, ал.3 от ЗМГО).
5. При липса на регистър по чл. 71 от ЗМГО – справка от МЗХ за всички площи, засети с ГМ растения.
6. Справка от МЗХ за това какви мерки са взети за спазване на правилото на чл.71, ал.3 от ЗМГО (брой на проверките – по години и тримесечия и по райони, където са извършвани проверките)
7. МЗХ да предостави копия от уведомленията, изпратени от лицата по чл. 71, ал.4 от ЗМГО.
8. МЗХ да предостави справка за проверките, съставените актове и издадените наказателни постановления за неспазване на изискванията на чл. 74 от ЗМГО.
9. Справка от МОСВ и от МЗХ за броя на исканията за издаване на разрешения по чл.83 от ЗМГО, за броя на издадените разрешения по чл. 83 от ЗМГО и за броя на отказите да бъдат издадени разрешения по чл. 83 от ЗМГО.
10. МОСВ да предостави справка за броя на писмените удостоверения, издадени от МОСВ по чл. 100 от ЗМГО.
11. МОСВ да предостави информация за това как РИОСВ се справят със задълженията си по чл. 108 от ЗМГО, информация как става това – с доклади, справки и пр.
12. Да се предостави информация създадена ли е специализираната лаборатория по чл. 108, ал.2 от ЗМГО. Ако да – кога е създадена? Да се изготви справка за извършената дейност от лабораторията от момента на създаването й до настоящия момент.
13. Има ли в МЗХ информация относно местата и площите, на които се провеждат полски опити с ГМО, както и хибридите, които се освобождават в околната среда при провеждането на тези полски опити? Да се представи справка, съдържаща данните за относно местата и площите, на които се провеждат полски опити с ГМО, както и хибридите, които се освобождават в околната среда при провеждането на тези полски опити.
14. На какво основание (с какво разрешение) се извършват тези полски опити – да се посочи инстанцията, която разрешава опитите?
15. Има ли в МОСВ информация относно местата и площите, на които се провеждат полски опити с ГМО, както и хибридите, които се освобождават в околната среда при провеждането на тези полски опити? Изчерпателна ли е тази информация и има ли регламентиран механизъм за получаване на горепосочената информация в МОСВ.
16. Въпроси към МОСВ и МЗХ: Да се представи справка за мерките, предприети въз основа на чл. 117 от ЗМГО – в справката да се посочат броя на проверките – по години и имената на проверяваните лица.
17. Справка от МОСВ, МЗХ и председателя на КЗП за броя на съставените актове и издадените наказателни постановления за административни нарушения по чл. 118-142 от ЗМГО.
Бележка: Справките да бъдат за периода от влизане в сила на закона за генетично модифицираните организми до настоящия момент.

Аргумент за исканата справка – изменението на закона трябва да се прави на базата на анализ за това как законът се е прилагал. От влизането в сила на закона са минали четири и половина години, една година и половина, от които преди България да влезе в ЕС и три години след като България вече е член на ЕС.

Във връзка с горното, предвид постигането на ефективен контрол и пълна прозрачност в действията на органите на изпълнителната власт предлагаме да се добави следния текст в закона като нов нов чл.144, или последна алинея на чл.143.
В края на всяко календарно тримесечие МОСВ, МЗХ и председателя на КЗП публикуват на сайтовете си информация за броя на извършените проверки за установяване на нарушения по този закон, за броя на съставените актове и издадените наказателни постановления за административни нарушения по чл.118-142 от ЗМГО, както и за броя на влезлите в сила наказателни постановления.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Като български граждани в качеството ни на родители, земеделци, еколози, фермери, бяхме изключително обнадеждени, когато разбрахме за проект „Зелена България” на правителството, за връщане на БДС, за определянето като държавен приоритет на България да бъде екологично чистата продукция, чистата земя и природа. Това е нашият единствен шанс в европейските и световните пазари, единствената ниша, за която имаме огромен потенциал и можем да заемем. Тази ниша и търсенето на екологично чиста биопродукция се увеличава непрекъснато, пазарът е неограничени.

Екологично чистата земя и стотиците традиционни български сортове, селектирани от българите преди нас в продължение на векове, са национално богатство, което няма цена. На това богатство именно дължим уникалния български вкус, който дори самите ние вече почти не можем да намерим и сме на крачка да загубим безвъзвратно. Но ако досега случващото се все пак е поправимо, например като върнем БДС, въведем строг контрол, инвестираме в нашата наука и заложим на традиционните български сортове, то ако се приеме този проектозакон, след 50-100г. ще сме загубили екологично чистата си земя, традиционни култури и уникалния български вкус завинаги. Връщане назад няма да има. На наследниците след нас ще оставим български генномодифициран вкус и не БДС, а БГС, български генномодифициран стандарт. И ако след 10-20, 50 г. учените установят, че последиците от генномодифицираните организми са непредвидими и непоправими, и че изпуснати веднъж в околната среда не могат да бъдат контролирани, големите държави с големите ресурси сигурно все някак ще се оправят, но на нас малка България, какво ще ни е останало? Ще сме унищожили безвъзвратно и последните богатства и шансове, които сме имали.

Затова настояваме страната ни твърдо и обосновано да защити националните интереси на България пред Европейската комисия, имайки предвид икономическата и стопанска значимост на традиционните сортове, породи, защитените екологични територии и приоритетното за държавата развитие на екологично чистото биоземеделие. Настояваме не само да останат превантивно защитните текстове, но и категоричността и сигурността на защитата ни да се засили, съобразявайки с изнесената информация и независимите изследвания на рисковете от ГМО, към днешна дата.

София, 17. 02. 2010 г.
Инициативен комитет на граждани и родители
против промените в ЗГМО

Позиция на граждански сдружения относно лобирането на американския посланик Джеймс Уорлик за ГМО в България

ОТВОРЕНО ПИСМО

До Президента на Република България
До Министър председателя на Република България
До Председателя на Народното събрание на Република България
До Българското правителство
До Народните представители
До Всички Български политически партии
До Всички Български граждани
До Главния редактор на вестник „СЕГА”, г-жа Теодора Пеева
До Посолството на САЩ в Република България

Уважаеми дами и господа, уважаеми журналисти от в. „Сега”, уважаеми сънародници, уважаема г-жо Пеева, уважаеми г-н посланик,

Възмутени сме от статията „Един различен поглед върху биотехнологиите в земеделието” публикувана във вестник “Сега”, с автор посланика на САЩ в България, г-н Джеймс Б. Уорлик. Тази статия е груба намеса във вътрешните работи на България.

„Днес България има възможност да се присъедини към другите страни в Европейския съюз в одобряването на земеделски култури, подобрени с помощта на съвременната наука. Не бива да се допусне тази възможност да бъде пропусната поради дезинформация и необосновани страхове. “

Дезинформацията е в основата на тази статия и дезинформатора е автора й. Тази публикация е и много зле скроена реклама на ГМО и ГМХ. От написаното става ясно, че автора няма понятие от това, за което говори. Статията е съставена от дезинформация и нагли лъжи. Това едва ли е съвместимо с работата на един посланик? Нещо повече, един посланик в никакъв случай не може и не бива да си навира носа във вътрешните дела на една суверенна страна! България е суверенна страна и член на ЕС. Посланикът на САЩ може би е зле информиран, че България е техен щат. За щастие не е и никога няма да бъде.

По нататък в статията автора ни поучава:

„Става въпрос за храни, произведени на основата на модерните биотехнологии. Тези продукти са същите безопасни, висококачествени храни, с които американците се хранят всеки ден през последните 13 години.”

Модерни биотехнологии е много широко понятие. Става дума за храни произведени на основата на груба намеса в биологията на видовете. Става дума за несъвършенна технология. Става дума за технологията на правене на пари за сметка здравето на хората и съсипването на околната среда. Това, че тези продукти са „безопасни”, „висококачествени храни” е толкова вярно колкото твърдението, че САЩ се намират в Африка. Истина е, че американците се хранят с тези „биотехнологични” боклуци през последните 13 години за тяхно нещастие. И за съжаление все по-малко възможности имат да ядат истинска природна храна, с която хората са еволюирали хиляди години.

Следващата рогата лъжа е:

„Тези храни не са имали никакъв отрицателен ефект върху здравето на американците. И това, може би, е добре известно.”

Не, това не е известно. Известно е друго! Известно е, че са имали отрицателен ефект върху здравето на американците:
http://www.raw-wisdom.com/50harmful.

Нахалството на автора продължава с:

„Но съществените предимства на биотехнологиите, които са по-малко известни и по-зле разбрани, са осигуряването на храна за хората, страдащи от недохранване, и опазването на природната среда.”

Хората страдащи от недохранване страдат не от липса на храна. Страдат от това, че храните не стигат до тях, защото не могат да ги платят. Защото „радетелите за изхранването” на бедните, не печелят от тях! Печелят само, когато ги ползват безплатно като примери „за добрите си намерения” . И за какво опазване на природната среда става дума, когато през 2004 година бяха публикувани официални данни за генетично замърсяване в страната, чийто представител е:
http://www.ucsusa.org/food_and_agriculture/science_and_impacts/impacts_genetic_engineering/gone-to-seed.html

Поради тази манипулативна статия, поради лъжите и дезинформацията поднесена на българските читатели, поради действия несъвместми с действията на дипломат от такъв ранг, настояваме пред Българското правителство, Народното събрание и Външно министерство, този посланик да бъде незабавно отзован. Ако разбира се българските управници имат достойнството и доблестта да са защитници именно на българските интереси!

Уважаеми г-н Уорлик, не посягайте на българската чиста земя и природа, на българските сортове и култури. Какво земеделие ще се развива в България, може да реши само и единствено народа на България, българските фермери, зърнопроизводители, пчелари, граждани, и българските управници като се вслушат в нас, техните избиратели. Не приемаме такава груба намеса в решаването на българските дела, от които зависи бъдещето на България и националната й сигурност. България я има от хилядолетия и ще я има, докато я има планетата земя. Един посланик пък бил той и на САЩ, е много малък да определя бъдещето на народ с хилядолетна история!

Обръщаме се към Вас г-н Посланик, с настояването да се извините на читателите на вестник „Сега”, както и на целия български народ за грубото вмешателство във въпроси от вътрешно политически характер и то с голяма национална значимост, които могат и трябва да бъдат решени единствено и само от българския народ и управници, без никаква външна намеса и влияния! Настояваме да се извините за тези ваши лъжи и считаме, че най-доброто, което можете да направите като посланик на САЩ в България е, незабавно да се върнете там откъдето сте дошли! В България не сте добре дошли!

Д-р Диди Баев, молекулярен биолог, биохимик, микробиолог

ПОДКРЕПЕНО ОТ:

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА РОДИТЕЛИ И ГРАЖДАНИ

ФЕРМЕР БГ

НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА АСОЦИАЦИЯ ПО ПЧЕЛАРСТВО

ФОРУМ НА ВЕСТНИК „СЕГА”

СДРУЖЕНИЕ „ЕСТЕСТВЕНО”

ДОБРОВОЛНА АСОЦИАЦИЯ НА РОДИТЕЛИ

НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН” – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА РОДИТЕЛИ И ГРАЖДАНИ ОТНОСНО: ПРЕДЛАГАНИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ

Posted in Отворени писма от bezgmo на 21.02.2010

ДО Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ,
ПРЕЗИДЕНТ НА Р. БЪЛГАРИЯ

ДО Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ

ДО Г-ЖА РУМЯНА ЖЕЛЕВА,
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

ДО Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

ДО Г-Н МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ,
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

ДО Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА,
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ДО Д-Р БОЖИДАР НАНЕВ,
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО Г-ЖА ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ДО Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

ДО Г-Н СВЕТЛИН ТАНЧЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ

ДО Г-Н ГИНЬО ГАНЕВ,
ОМБУДСМАН НА Р. БЪЛГАРИЯ

ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО
ОТ
ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА РОДИТЕЛИ И ГРАЖДАНИ

ОТНОСНО: ПРЕДЛАГАНИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ

Като български родители и граждани:

НАСТОЯВАМЕ БЪЛГАРИЯ ДА ОСТАНЕ ЗОНА, СВОБОДНА ОТ ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ.

Настояваме да не се предприемат толкова значими и важни законодателни промени, без предварително да се е състояла широка обществена дискусия. Настояваме за информационна кампания, с цел широка обществена информираност по въпроса за използването на генетично модифицирани организми (ГМО) и предлаганите законодателни промени, свързани с либерализиране на използването на ГМО. Това е проблем от национално значение, засягащ всеки един български гражданин, засягащ националните ни природни богатства, традиционните ни земеделски култури, както и бъдещото развитие на България.

Настояваме да се запази забраната за освобождаване в околната среда на ГМО от култури традиционни за България, записана в чл. 79 от Закона за генетично модифицираните организми, както и да се запази забраната за освобождаване на ГМО в защитени територии и на 30 км около тях, записана в чл. 80 от същия закон. Считаме за абсолютно недопустимо предложението за отпадането им, предвид националните интереси на България.

Настояваме България да се възползва максимално от предпазната клауза по чл. 23 на Директива 2001/18/ЕО и да не разрешава освобождаването в околната среда и пускането на пазара на ГМО и продукти, съдържащи ГМО, за които има съмнения за вредно въздействие върху човешкото здраве или околната среда. Настояваме забраната да се приложи, включително и за царевичния хибрид МОN810, поради риска, който носи за околната среда. Хибридът МОN810 е вече забранен в 6 страни, членки на ЕС, чиито законодателства са изцяло хармонизирани с европейските изисквания и директиви.

България е ратифицирала Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие през февруари 1996 г. и е между страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа. Отпадането на забраните и либерализирането на режима за отглеждане на ГМО, противоречи на изискванията на Конвенцията и застрашава биоразнообразието в България.

Невъзможно е да опазим биоразнообразието в страната ни, ако допуснем свободното използване на генетично модифицирани организми.

Невъзможно е съвместното съществуване на генетично модифицирани и НЕгенетично модифицирани култури. Полените на генетично модифицираните култури се разнасят на стотици километри и замърсяват традиционните култури, както и дивите растения. Новите протеини, синтезирани от ГМО, могат да засегнат редица полезни видове и да окажат отрицателно въздействие върху цели хранителни вериги.

Невъзможно е реализирането и на единствено правилната стратегията за България, във връзка с обявения от правителството проект „Зелена България”, за развитие на екологично чисто и биологично земеделие, опазване на околната среда и екотуризъм, ако освободим и допуснем използването на ГМО.

Настояваме да бъдат защитени интересите на българските земеделски производители в общия европейски пазар, където преобладаващият процент потребители не желаят да купуват генетично модифицирани храни.

Традиционните български култури и екологично чисти хранителни продукти ще бъдат генетично замърсени и ще загубят своите пазари и конкурентноспособност.
Последствията за българското биологично земеделие ще са необратими.

Европейският съюз не изисква от нас да либерализираме използването на генетично модифицирани организми, така че да застрашим националните си интереси. Изискванията се отнасят до хармонизиране на законодателството ни с европейското, като ни се предоставя възможност, чрез предпазната клауза на Директива 2001/18, да определим сами политиката си и да забраним използването на ГМО, които носят риск за човешкото здраве или околната среда, дори и да са одобрени на общо европейско ниво. По този начин всяка държава, членка на ЕС, може самостоятелно да определи приоритетите си и да защити интересите си, без конфликт с европейските директиви.

В страни като Швейцария, Ирландия, Италия има пълна забрана за отглеждане на генетично модифицирани култури, а в шест държави-членки на ЕС се осъществява строг, индивидуален подход – например със забрана на царевичния хибрид МОN810 : Австрия (1999г.), Гърция (2005г.), Унгария (2006г.), Франция (2008г.), Люксембург (2009г.), Германия (2009г.).

С внесените от правителството предложения за промени, ще се либерализира законът за ГМО, без да е осъществено широко обществено обсъждане, без независими научни доказателства за безвредността, без дългосрочен анализ на последиците за националните ни приоритети. По този начин сме на път да извършим престъпление към себе си, наследниците си и към цялата ни природа.

В допълнение към исканията ни, сме силно обезпокоени и от факта, че по данни на столична РИОКОЗ в България се предлагат хранителни продукти, съдържащи ГМО над допустимите норми, без това да е указано на опаковките им, според законовите изисквания. Още по-смущаващи са случаите, при които въпреки констатациите на РИОКОЗ, не е последвало обозначаване на продуктите от страна на отговорните фирми.
Ето защо настояваме и за:
– Ефективен, действащ, регулярен и всеобхватен контрол над продуктите, допускани до българския пазар, за съдържанието им на ГМО, както и на адекватни санкции при нарушаване изискванията за етикетиране;
– Въвеждане на задължително етикетиране на продукти със съдържание на ГМО над 0.1 %;
– Въвеждане на задължително етикетиране на всички животински продукти от животни, хранени с фуражи, съдържащи ГМО.

Надяваме се в отговор на нашето писмо, правителството да представи открито и честно пред българския народ политиката си спрямо генетично модифицираните организми и ефективно да защити националните интереси на България.

04 януари 2010 г.

Инициативен комитет на родители и граждани, регистрирани в портал BG- MAMMA

Отворено писмо от 26. 01. 2010

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ

ДО Г-Н МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ,
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

ДО Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА,
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ДО Г-ЖА ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ДО Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

ДО Г-Н СВЕТЛИН ТАНЧЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
ОТ
ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА ГРАЖДАНИ И РОДИТЕЛИ

Относно законопроект за изменение и допълнение на Закон за генетично модифицираните организми.

Настояваме да ни бъдат разяснени следните неясноти:

В мотивите към законопроект за изменение и допълнение на Закон за генетично модифицираните организми е посочено следното:

„При подготовката на законопроекта са взети предвид писмените коментари, изпратени от Европейската комисия до Министерството на околната среда и водите на 14 април 2009 г., относно транспонирането на Директива 98/81/ЕО, изменяща Директива 90/219/ЕИО, по повод стартирането на процедура за нарушение на чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност.”

От цитирания текст разбираме, че Европейската комисия е посочила в писмото си единствено Директива 98/81/ЕО, отнасяща се за работата с генетично модифицираните организми в контролирани условия, и ни е обърнато внимание за необходимостта от транспонирането на изискванията по нея в нашето законодателство. Както и, че е стартирала процедура по чл. 226, която е досъдебна процедура и няма наказателен характер. Санкционирането по тази процедура не е приоритет и цел на Европейската комисия.

Настояваме да ни изясните:

На какво основание в проектозакона за изменения и допълнения на Закон за генетично модифицираните организми се променят и се заличават основно текстове, касаещи освобождаването на генетично модифицираните организми в околната среда, каквито изрични изисквания не намираме от страна на ЕС, след като в писмото не е посочена Директива 2001/18/ЕО.

Запознавайки се подробно с изискванията по Директива 2001/18/ЕС, нашето становище е следното:

1. В директива 2001/18/ЕЕС забраните са регламентирани в ал.5 на допълнителните разпоредби, както и в чл. 22 и чл. 23.
2. В директива 2001/18/ЕЕС няма изрично регламентиран „забранителен” режим, който да ограничава страна членка да спре освобождаването в природата на хибриди, застрашаващи генетичното богатство от сортове и породи на самата страна.
a. Директива 2001/18ЕЕС не ограничава въвеждането на забранителни мерки с цел опазване на видове от защитени територии, както и на генетично значими сортове и породи.
b. Отпадането на чл.79 и чл.80 от ЗГМО е в пълно противоречие с чл. 6 от Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, която е в основата на Натура 2000.
c. Тази промяна също така се намира в противоречие и с директивите, предоставящи дерогации за местни сортове застрашени от генетична ерозия, като Директива 2009/145/ЕО.

Считаме, че изключително странно се тълкуват изискванията по европейските директиви, и конкретно Директива 2001/18ЕЕС, която не е посочена в писмото от ЕК до МОСВ, налице е също така и неправилно според нас тълкуване на текстовете в настоящия Закон за ГМО:

Чл. 79, 80, 52 и параграф 4 от допълнителните разпоредби не са общи забрани, а превантивни защитни текстове, отнасящи се до конкретни изключения, а именно генетично значими сортове и породи, защитени територии от Натура 2000, които са защитени и от две европейски директиви, Директива 92/43/ЕЕС и Директива 79/409/ЕЕС, както и за земеделските полета, отглеждащи екологично чиста био продукция.

ОТНОСНО ОТМЯНАТА НА ЧЛ. 79 ОТ ЗГМО:
– В Европейския съюз има разрешени за пускане на общия пазар на Европейските общности над сто хибрида от само шест култури:
o памук;
o царевица;
o рапица;
o соя;
o захарно цвекло;
o два вида други организми
– Забраната във Франция е за отглеждане на МОН810.
– Забраната в Унгария е за два от видовете използване при пускане на пазара (отглеждане и използване за фураж) на МОН 810 и на Т 25 – хибриди на царевицата на компаниите „Монсанто” и „Байер”. Възможно е да има и други забрани, за които не знаем.
– Забраната в Австрия е въведена на ниво провинция, така че всъщност става дума за няколко успоредно въведени забрани. Там механизмът на забраната е по-сложен, но във всички случаи се отразява на свободното движение на ГМО продуктите, разрешени за пускане на пазара. Видяхме, че има заведена процедура срещу провинция Горна Австрия и има документ на ЕС по отношение на твърдяното нарушение на провинция Горна Австрия, но не успяхме да проучим в какво Европейските общности обвиняват Австрия и по-конкретно провинция Горна Австрия. Съществува и регламент, с който се въвежда ГМО забрана в провинция Щирия (друга провинция на Австрия).
– Забраната в Германия засяга пускането на пазара на МОН 810.

– Трябва да се отбележи, че до месец април 2009 година Европейският съвет е отхвърлил всички предложения за санкциониране на страните-нарушители. Това означава, че дори и при нарушение на правилото за свободно движение на ГМО продуктите, разрешени за пускане на пазара, Европейският съвет за момента не може да формира мнозинство за налагане на санкции. Към дата април 2009 година само четири страни са „за” налагане на санкции – Холандия, Швеция, Финландия и Великобритания.

– Всички наказателни процедури срещу страните във връзка с ГМО са за решения, противоречащи на свободата на движение на ГМО хибридите, разрешени за пускане на пазара на Европейските общности.

– Нито една от тези процедури не е само за обявяване на забрана за освобождаване в околната среда на отделни хибриди или на цели култури.

– Освобождаването в околната среда (с изключение на случаите, когато ГМО продуктът е разрешен и за отглеждане – какъвто е случаят с МОН810 и вероятно с някой друг продукт от разрешените за пускане на пазара над сто ГМО продукта), се счита за сфера в която държавите-членки могат да провеждат самостоятелна политика.

– В сферата на националната политика се счита разрешаването на опити на националната територия с неразрешени за пускане на европейския пазар хибриди.

– В сферата на националната политика се счита и разрешаването на отглеждане на конкретно посочени терени от националната територия на неразрешени за пускане на европейския пазар хибриди.

– Съобразно същия аргумент в сферата на националната политика може да бъде и забраната за отглеждане (включително и забраната за опити), т.е. забраната за освобождаване в околната среда на всякакви хибриди и дори на цели култури, които не са разрешени за пускане на общия европейски пазар. Към настоящия аргумент поне три страни – Австрия (от 97 г.), Гърция (от 99 г.) и Унгария (от 2008 г. насам) не издават разрешения за извършване на опити с ГМО хибриди. Тези страни са наложили т.нар. де факто мораториум и по-интересното е, че никъде не намерихме информация Европейските общности да обвиняват горепосочените страни в това. Както посочихме по-горе обвиненията срещу Австрия, Германия, Гърция и Унгария са за действия, насочени срещу пускане на пазара на разрешения хибрид МОН 810 и на някои други хибриди.

– След като културите, изброени в чл.79, се разминават изцяло със списъка на културите, хибридите на които са разрешени за пускане на пазара на ЕО, не виждаме защо забраната на чл. 79 да не остане. Още повече, че е налице изключително широко обществено мнение в подкрепа на това.

Аргументите и анализът на чл. 80 показва аналогична ситуация с тази на чл.79.

Поради това, категорично настояваме:

Да се запазят в закона чл. 79, чл. 80 (заедно със свързаните с тях членове за глоби и санкции за неспазване на забраните), чл.52 (ал.2), както и параграф 4 от допълнителните разпоредби.

Считаме, че акцентът трябва да се постави върху неспособността на българските институции да контролират процесите – на освобождаване в околната среда (включително и на опитите с ГМО), на пускане на пазара (включително и контролът на пускането на пазара на неразрешени хибриди), на проследяване на ГМО продуктите, на етикетиране на храните и фуражите, съдържащи ГМО.
Убедени сме, че ако са наясно как се прилага ЗГМО у нас, дори и представителите на Холандия, Швеция, Финландия и Великобритания, биха гласували против предложението за санкциониране на България за това, че е забранила продажбата на ГМО продукти на територията на България.

В тази връзка настояваме МОСВ и от МЗХ да представят публично следната информация за околната среда:

1. Писмото на Европейската комисия, съдържащо заплахи за стартиране на наказателна процедура срещу България за неспазване на европейското законодателство в областта на ГМО;
2. МОСВ да предостави уведомленията, които са изпращани до Комисията по чл.7 от директивата.
3. Справка от МОСВ за подадените до този момент заявления по чл. 59-60 от ЗМГО.
4. МЗХ да представи копия от всички разрешителни, издадени въз основа на чл. 67 от ЗМГО (това искане се прави въз основа на чл.69, ал.3 от ЗМГО).
5. При липса на регистър по чл. 71 от ЗМГО – справка от МЗХ за всички площи, засети с ГМ растения.
6. Справка от МЗХ за това какви мерки са взети за спазване на правилото на чл.71, ал.3 от ЗМГО (брой на проверките – по години и тримесечия и по райони, където са извършвани проверките)
7. МЗХ да предостави копия от уведомленията, изпратени от лицата по чл. 71, ал.4 от ЗМГО.
8. МЗХ да предостави справка за проверките, съставените актове и издадените наказателни постановления за неспазване на изискванията на чл. 74 от ЗМГО.
9. Справка от МОСВ и от МЗХ за броя на исканията за издаване на разрешения по чл.83 от ЗМГО, за броя на издадените разрешения по чл. 83 от ЗМГО и за броя на отказите да бъдат издадени разрешения по чл. 83 от ЗМГО.
10. МОСВ да предостави справка за броя на писмените удостоверения, издадени от МОСВ по чл. 100 от ЗМГО.
11. МОСВ да предостави информация за това как РИОСВ се справят със задълженията си по чл. 108 от ЗМГО, информация как става това – с доклади, справки и пр.
12. Да се предостави информация създадена ли е специализираната лаборатория по чл. 108, ал.2 от ЗМГО. Ако да – кога е създадена? Да се изготви справка за извършената дейност от лабораторията от момента на създаването й до настоящия момент.
13. Има ли в МЗХ информация относно местата и площите, на които се провеждат полски опити с ГМО, както и хибридите, които се освобождават в околната среда при провеждането на тези полски опити? Да се представи справка, съдържаща данните за относно местата и площите, на които се провеждат полски опити с ГМО, както и хибридите, които се освобождават в околната среда при провеждането на тези полски опити.
14. На какво основание (с какво разрешение) се извършват тези полски опити – да се посочи инстанцията, която разрешава опитите?
15. Има ли в МОСВ информация относно местата и площите, на които се провеждат полски опити с ГМО, както и хибридите, които се освобождават в околната среда при провеждането на тези полски опити? Изчерпателна ли е тази информация и има ли регламентиран механизъм за получаване на горепосочената информация в МОСВ.
16. Въпроси към МОСВ и МЗХ: Да се представи справка за мерките, предприети въз основа на чл. 117 от ЗМГО – в справката да се посочат броя на проверките – по години и имената на проверяваните лица.
17. Справка от МОСВ, МЗХ и председателя на КЗП за броя на съставените актове и издадените наказателни постановления за административни нарушения по чл. 118-142 от ЗМГО.
Бележка: Справките да бъдат за периода от влизане в сила на закона за генетично модифицираните организми до настоящия момент.

Аргумент за исканата справка – изменението на закона трябва да се прави на базата на анализ за това как законът се е прилагал. От влизането в сила на закона са минали четири и половина години, една година и половина, от които преди България да влезе в ЕС и три години след като България вече е член на ЕС.

Във връзка с горното, предвид постигането на ефективен контрол и пълна прозрачност в действията на органите на изпълнителната власт предлагаме да се добави следния текст в закона като нов нов чл.144, или последна алинея на чл.143.
В края на всяко календарно тримесечие МОСВ, МЗХ и председателя на КЗП публикуват на сайтовете си информация за броя на извършените проверки за установяване на нарушения по този закон, за броя на съставените актове и издадените наказателни постановления за административни нарушения по чл.118-142 от ЗМГО, както и за броя на влезлите в сила наказателни постановления.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Като български граждани в качеството ни на родители, земеделци, еколози, фермери, бяхме изключително обнадеждени, когато разбрахме за проект „Зелена България” на правителството, за връщане на БДС, за определянето като държавен приоритет на България да бъде екологично чистата продукция, чистата земя и природа. Това е нашият единствен шанс в европейските и световните пазари, единствената ниша, за която имаме огромен потенциал и можем да заемем. Тази ниша и търсенето на екологично чиста биопродукция се увеличава непрекъснато, пазарът е неограничени.

Екологично чистата земя и стотиците традиционни български сортове, селектирани от българите преди нас в продължение на векове, са национално богатство, което няма цена. На това богатство именно дължим уникалния български вкус, който дори самите ние вече почти не можем да намерим и сме на крачка да загубим безвъзвратно. Но ако досега случващото се все пак е поправимо, например като върнем БДС, въведем строг контрол, инвестираме в нашата наука и заложим на традиционните български сортове, то ако се приеме този проектозакон, след 50-100г. ще сме загубили екологично чистата си земя, традиционни култури и уникалния български вкус завинаги. Връщане назад няма да има. На наследниците след нас ще оставим български генномодифициран вкус и не БДС, а БГС, български генномодифициран стандарт. И ако след 10-20, 50 г. учените установят, че последиците от генномодифицираните организми са непредвидими и непоправими, и че изпуснати веднъж в околната среда не могат да бъдат контролирани, големите държави с големите ресурси сигурно все някак ще се оправят, но на нас малка България, какво ще ни е останало? Ще сме унищожили безвъзвратно и последните богатства и шансове, които сме имали.

Затова настояваме страната ни твърдо и обосновано да защити националните интереси на България пред Европейската комисия, имайки предвид икономическата и стопанска значимост на традиционните сортове, породи, защитените екологични територии и приоритетното за държавата развитие на екологично чистото биоземеделие. Настояваме не само да останат превантивно защитните текстове, но и категоричността и сигурността на защитата ни да се засили, съобразявайки с изнесената информация и независимите изследвания на рисковете от ГМО, към днешна дата.

София, 26.01.2010г.
Инициативен комитет на граждани и родители
против промените в ЗГМО