Bezgmo's Blog


Защо иракските фермери може да предпочетат смъртта пред Заповед 81 на Пол Бремер?

Posted in Uncategorized от bezgmo на 06.03.2010

От Нанси Скола
19 септ. 2007 г.

Всеки, който чуе за епидемията от самоубийства на земеделци в Централна Индия, трябва да се ужаси. Но сред по-обезпокоителните неща трябва да бъде и главният тогава администратор на Ирак след инвазията, американският дипломат Пол Бремер.
Защо Бремер? Защото индийските фермери избират смъртта, когато се окажат впримчени в цикъла между провалени реколти и дългове, идващи от генетично-модифицираното и патентовано земеделие. Същият земеделски модел, който Бремер въведе в Ирак, докато беше Главен американски администратор на Временното коалиционно правителството – това е американската институция, която управляваше “Нов Ирак” в хаоса на първите дни от войната.
За 400-те си дни на този пост, Бремер издаде серия директиви, познати като “Стоте заповеди.” Заповедите на Бремер са основите за изграждането на новия Ирак. Сред тях е Заповед 81 [PDF], официално наречена Изменения на патенти, индустриален дизайн, тайна информация, интегрални схеми и закон за закрила на сортовете разтения,поставена от Бремер на 26 Април 2004г.

Заповед 81 не привлече вниманието на пресата, когато беше издадена. А до колкото имаше някакво отразяване, то често беше с погрешни детайли. В докладите се твърди, че това, което човекът на САЩ е направил в Ирак е да принуди всички земеделци, обработващи земята на Месопотамия от хилядолетия, да загубят правото да запазват семената си и да обменят семена с техните съседи. А вместо това ще трябва да купуват всички семена от американски земеделски конгломерати като Монсанто.
Това не е точно така. Заповед 81 не е чак толкова драконова и определено не е толкова открито колониална. Всъщност, указът по-скоро е законов трик.
Това, което Заповед 81 установява, е здрава защита на интелектуалната собственост върху семената и сортовете. Това е нещо, от което доставчиците на генетично-модифицирани (ГМ) семена и други патентовани земеделски продукти се нуждаят, за да стартират бизнеса си в новоотворен пазар като този в новия Ирак. Това са компании като базираната в Сейнт Луиз – Монсанто. Чрез тези нови защити Ирак е готов за бизнес. Накратко, Заповед 81 беше начинът, по който Бремер да каже на Монсанто, че в Ирак са създадени същите условия за инвестиции, които доведоха до зашеметяващия успех на компанията в Индия.
Издаването на Заповед 81 не означава, че Бренер нарежда на иракските фермери да се втурнат към най-близкия магазин със стоки на Монсанто и да си напазаруват. Но ако гледаме развитието на събитията в Индия, това не е необходимо.
Ето как работи в Индия. В централния регион Видарбха, например, продавачите на Монсанто пътуват от село на село и настойчиво рекламират страхотните положителни страни на Bt cotton (памук, патент на Монсанто бел. прев.), генетично-модифицирани семена, които в Индия се продават под търговското марка Bollgard®. Продавачите казват на земеделците, че чрез продуктите им другите фермери са постигнали изумителни резултати. Те бутат в ръцете на земеделците шарени плакати за “Истински истории на фермери, които ползват Bt Cotton.” Старомодните памучни семена, бледнеят в сравнение с патентованите чудни семена на Монсанто, казват търговците, както обикновен стар вол е засрамен от хубава крава от Джърси.

Част от номера с Bt cotton е забележителното обещание от страна на търговците, че Bollgard® e генетично модифициран по начин, че да съдържа bacillus thuringiensis. Това е бактерия, която според фирмата, драстично намалява нуждата от употреба на пестициди. А когато са нужни пестициди, Bt cotton e Roundup® Ready – това е наименованието на Монсанто за растенията, устойчиви на основния хербицид на компанията, докато Roundup® безжалостно убива растенията, които не са модифицирани.

Звучи страхотно нали? Уловката е, че Bollgard® и Roundup® струват истински пари. А фермерите от Видарбха, отчаяни от мизерните си печалби в този сух и прашен район, бързо се втурват да взимат заеми от банки и местни лихвари. Така те могат да съберат парите необходими да напазаруват от Монсанто. От един банков заем от 3000 долара, половината от парите отиват за закупуване на семената на Bt cotton само за един сезон.
А същото се случва през следващия сезон, а и през по-следващия. В традиционното земеделие фермерите могат да запазват семената от реколтата си и да ги садят на следващата година. Или да ги разменят със съседите си за малко пари или пък безплатно. Но когато става въпрос за ГМ семена, Монсанто притежава интелектуалната собственост върху една незначителна част от всяко семе, но контролира патента за целия сорт. Фермерите, които искат да употребяват семена от Монсанто трябва да плащат патенти, за да ги лицензират повторно след края на всеки един сезон.
А фермерите, които буквално са си заложили земята на Bt Cotton или други ГМ семена, не е задължително да са луди или объркани. Генетично-модифицираното земеделие съдържа едно невероятно обещание за повишаване на реколтата – това е невероятно важно за земеделците, които хранят семействата и общностите си чрез ограничения труд и земя, с които разполагат.
Но когато става въпрос за генномодифицирани семена, всичко е наред, когато всичко е наред. Земеделието е комар и залагането на огромните възможности на ГМО, разбира се, означава и огромен риск. Но когато реколтата е лоша, земеделците, които са дали парите си на Монсанто и са потънали в дългове, се оказват в много по-лоша ситуация от фермерите, които садят традиционни сортове и имат проблеми. Когато имат лоша реколта, земеделците може да не могат да вземат нов заем от банка или от местни лихвари. Без пари, с които да излезнат от това положение, те затъват все повече и повече.
Точно по този начин са затънали земеделците в индийския район Видарбха, където провалите на реколтата – особено на Bt cotton – са достигнали нивото на пандемия.
Може би просто Bt cotton не е добро пригоден за централна Индия, където се напоява само чрез дъждовете; Bollgard® и сухия район Видарбха си подхождат толкова зле, колкото и военните ботуши на Бремер и костюмите му от Брукс Брадърс. Може би непредвидимите и необичайно ниски превалявания по време на мусоните са причините, които опустошават Индия напоследък. Но така или иначе, резултатът е, че индийските земеделци затъват в дългове и нямат възможност да се измъкнат от тази ситуация.
Единственият изход за много от тях – хиляди и хиляди – е да изберат смъртта, да се самоубият. Трудно е да се намерят точни статистики, но дори и според най-ниските цифри, резултатите са просто ужасяващи. Индийското правителство и НПО-тата смятат, че само през тази година повече от хиляда фермери са се самоубили само в щата Махаращра. Според Ню Йорк Таймс има 17,000 самоубийства само през 2003 година. PBS излъчи документален филм на име “Загиващите полета”, където се казва, че във Видарбха се самоубива по един земеделец на всеки осем часа.
Но нека да не бъдем чак толкова песимистични за момент. Да предположим, че фермерите от Ирак виждат рисковете от инвестициите в неизследвани ГМ семена. Да кажем, че те отхвърлят идеята относно това, че интелектуалната собственост, заровена дълбоко в семената, не е “собственост” на природата, а на Монсанто. Да кажем, че настояват да ползват не-модифицирани семена, сортове, които не са патентовани.
Истината е, че може би нямат избор.
Тук е и моментът, в който Заповед 81 започва да изглежда като насилствена и задължаваща фермерите да ползват ГМ сортове. Така както първоначално циниците я определиха. Ако внимателно се прочете закона, се вижда, че резултатите от Заповед 81 изглеждат ограничен до това да се ползва правото за да се конструира рамка, която спомага само на компании като Монсанто. Директивата промотира един корпоративен агробизнес модел, точно като този, който имаме в САЩ сега, без да се налага да посочва пряко Монсанто като водещ в тази система.
Всъщност предаването на властта в ръцете на Монсанто е работа на биологията.

Биологията? Как така? Това е добър въпрос за Пърси Шмайзер, фермерът от Саскачеван. Той участва и във филма Бъдещето на храната (The Future of Food). Шмайзер попада в напрегната правна битка с Монсанто, поради това, че на земята му намират Roundup® Ready рапица.

Канадският фермер твърди, че не е купувал рапица от Монсанто, както и че не е садил такива. Всъщност, той е ужасен като разбира, че ГМ култури са замърсили земята му. Може би, допуска Шмайзер, въпросните растения са попаднали там случайно, като вятърът ги е отвлял от камион минаващ покрай земята му.
Монсанто не се интересува от теорията на Шмайзер относно това как разстенията Roundup® Ready са попаднали там. Това, от което компанията се интересува е, че са намерили земеделски продукти, които са интелектуална собственост на Монсанто на неговата земя. За тях няма значение как са попаднали там.
Разбира се, тълкуванието на Монсанто за замърсяването е много точно, ако целта им в един момент е да притежават правата над семената на света. А тази цел може скоро да бъде осъществена. Всъщност през 2004 г. проучване на Съюзът на загрижените учени (Union of Concerned Scientists) показва, че повечето от семената в САЩ вече са замърсени с ГМО. Ако това замърсяване продължи, в един момент всички семена на планетата ще се окажат във владение на един или друг агробизнес.
В земеделие като това на Ирак, замърсяването с ГМ може бързо да даде тотален контрол над пазара на компания като Монсанто. След Заповед 81 иракските фермери, които искат да запазват семената си и държат на традиционните земеделски методи може да нямат избор. Бъдещите поколения иракчани може да се окажат в ситуация, в която всички магазини за семена в Кербала продават абсолютно идентични, патентовани семена.
И когато това се случи, това, което някога е било традиционна фермерска общност, където финансовия риск е разделен и генетичното разнообразие е умножено чрез простите взаимоотношение между съседите фермери, ще се превърне в дом на отделни фермери, уловени в примката на международния агробизнес със високи залози.
Това е свят, запознат със бившия CPA Бремер, ако компанията, която той държи е някаква индикация. Робърт Коен, автор на книгата Мляко: от А до Я, определя администацията на Буш като “Кабинетът Монсанто”
Сред множеството връзки между компанията и сегашното американско правителство са: бившият секретар на земеделието Анн Венаман, която работи в борда на директорите на Calgene, дъщерна компания на Монсанто; секретарят на отбраната Доналд Ръмсфелд беше президент на Searle, друга дъщерна на Монсанто компания; Клерънс Томас, който е бил адвокат на Монсанто, преди да бъде назначен за върховен съдия от Джордж Буш.
Тези връзки могат да обяснят тласъкът зад издаването на Заповед 81. Но да допуснем, че задвижваното от ГМ технологията глобализирано земеделие в дългосрочен план наистина ще е в интерес на новия Ирак. Дори и при най-добрите условия, може да се очаква, че толкова значителна реформа в толкова ключов за икономиката сектор ще доведе до краткосрочни проблеми. Когато Бремер издава директивата, Ирак не е на никак приятно място: Нападението скоро е започнало, а правителството е разпуснато. Отчитайки отчайващата нужда от бърза стабилност в Ирак през април 2004 г., Заповед 81 започва да изглежда като триумф на връзките и идеологията над разумните политически решения.
Активистите за защита на семената в Индия, като Вендана Шива, се опитват да отслабят връзките между света на американския агробизнес и земеделците от селата и градовете в Индия. Шива, която участва във филма на PBS “Умиращите полета”, моли местните фермери да спрат да харчат парите си за комерсиални семена и да се върнат към дните, когато са запазвали семената си. От друга страна Монсанто продава семена, които се превръщат в индийските царевица, ориз, картофи, домати, памук. Семена, които превръщат Монсанто в цар, както Шива добре знае. “Вие сте се пристрастили към Bt cotton”, кара се тя на фермерите. Въпреки че цикълът от ГМО-семена/провал-на-реколтата се завърта, малко индийски фермери я слушат.
Дали иракските земеделци в новия ред след Заповед 81 ще се справят по различен начин? Може би. Дали ще успеят да пожънат успехите от генно-модифицираното земеделие, продавайки новооткритата си независимост на Монсанто и други корпоративни гиганти, за повишените реколти, обещани от собствениците на патентованите семена? Дано.
Но е възможно иракските фермери да се окажат в същата ситуация като тези в Индия. Свят, в който земеделците вече не могат да разчитат на земите си и на общостите си, за да посрещнат нуждите си. Свят, в който едиснтвеният изход от лошата реколта е самоубийството. Свят, в който, според сюжет, достоен за Шекспир, фермерът взима последен заем от няколко рупии от която и да е банка или от който и да е местен лихвар, само за да си купи една последна бутилка Roundup®и да, както толкова често се случва в Индия, прекрати всичко като я изпие.
Монсанто до край.
———-
Нанси Скола е писателка от Бруклин и главен блогър за Air America. Преди да се съсредоточи изцяло върху писането, Нанси е работила в Капитолия за Хенри Уаксман от Калифорния и е била съветник на бившия губернатор Марк Уорнър, докато той е проучвал възможността да се кандидатира за президент.

Превод: Георги Медаров

Източник: rajpatel.org

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: