Bezgmo's Blog


Въпрос в дебата за ГМО: Ще съхраним ли себе си?

Posted in Статии от bezgmo на 20.02.2010
Tags: , , , ,

Снимка: Novinar.net

Дебатът за ГМО се превърна в най-сериозния тест за гражданското общество и за държавата в последните години. Изненадващо, гражданското общество е на път да премине този тест с отлична оценка, а държавата – с добра.

Темата разбуни заспалата обществена енергия. Протестите и дебатите, завладели интернет форумите покрай предстоящите промени в закона, доказват, че започва дълго отлаганото самоорганизиране на гражданското общество в България.

За първи път от много време сме свидетели на граждански протести от европейски тип. Майки с деца, еколози, предприемачи, земеделци, журналисти, граждани са обединени от идеята да запазят страната си от корпоративно заробване и проявяват възхитителна креативност и борбеност. Те искат България да остане свободна зона от ГМО, а българското правителство и отговорните институции да заявят честно политиката си по този въпрос. И са решени да се борят докрай.

Ще позволим ли генномодифицираните организми да завладеят земята ни? Ще повярваме ли на внушението, че ако ги забраним, се отказваме от прогреса? Знаем ли всичко за ефектите от тях? Това са въпросите, които поставиха протестиращите. И най-важният въпрос: на корпоративни интереси ли служат българските политици или на гражданите?

Предстои ни избор: ще допуснем ли “Монсанто” (американската корпорация, която държи пазара на по-голямата част от тези храни в света), и други подобни да ни диктуват какво да сеем и с какво да се храним или ще решаваме сами? Защо глобалните корпоративни хищници избират за жертва страни като България? Отговорът не е труден: защото сме бедни, засрамени, притиснати в ъгъла. Защото имаме славата на корумпирана държава със слаб граждански контрол, податливи на външни влияния. Пробивът изглеждаше неизбежен, битката – предрешена.

И – о, чудо! – могъщите корпоративни и политически интереси най-неочаквано се натъкнаха на решителен отпор. Апатичните и атомизирани българи се превърнаха в гневни и непримирими граждани, решени да осигурят на себе си и децата си човешка храна и човешки условия на живот в България. Мислещи и информирани граждани, които не се поддават на евтина манипулация. Този екологичен протест е забележителен по няколко причини. Най-напред той обедини широки и разнолики групи от обществото.

Спонтанно се оформи интересна коалиция: българските майки, свързани от форума на “БГ Мама”; екологически организации; Българската православна църква в лицето на митрополит Николай; ДПС в лицето на Лютви Местан; СДС в лицето на Надежда Неински; ветераните на гражданското общество в лицето на Евгений Дайнов; радикалните критици на властта в лицето на Стефан Гамизов и пр. Моралният заряд на тази кауза е толкова силен, че неизбежно привлича политически интерес. Но този път гражданите водят, а политиците ги следват. Забележително е и ангажирането на църквата, което придава на конфликта характер на фундаментален ценностен сблъсък между смирението на християнската етика (и всяка друга религиозна етика) и арогантността на генното инженерство. Един срещу друг се изправят природата срещу лабораториите, гражданите срещу корпоративната олигархия, свободата срещу зависимостта, истината срещу лъжата.

Най-забележителното е, че протестиращите организации защитават суверенитета си в качеството на български и европейски граждани. Те се опълчиха решително срещу неуместната намеса на американския посланик в подкрепа на ГМО. Най-сетне американското правителство може да се успокои, че инвестициите, направени от САЩ за развитие на гражанското общество у нас, не са отишли напразно. Всяка развита демокрация би могла да се гордее с енергията, информираността и културата на протест, която демонстираха българските граждани.

Те принудиха държавата да чуе и тяхната гледна точка. Това е важен прецедент. Оттук насетне ще става все по-трудно и политически рисковано да се изключват гражданите от вземането на важни решения. Поради заплахата от ГМО има шанс да се възстанови проваленият диалог между политическата класа и обществото. Това показа и ангажираното поведение на председателя на НС Цецка Цачева по време на обсъжданията на проектозакона в комисията. Дано този добър пример бъде последван и от други политици.

От години ние, българите, живеем с усещането, че страната ни е окупирана и се съсипва от алчни и разрушителни натрапници – изсякоха ни горите, бетонираха ни плажовете, застроиха градинките. Твърде дълго търпяхме това. Най-сетне гражданите заявиха на висок глас елементарните права на свободните хора: няма да позволим някой да отнеме контрола върху последното, което ни остана – плодородната българска земя. Защото този път става дума за фундамента на живота, за генетичния ни код, за националната ни идентичност. Нека погледнем класиката на българската литература и си припомним, че сме потомци на земеделци, които векове са се борили за правото да засяват тази изстрадала земя да жънат, да мелят брашно и да месят хляб за децата си. Това е всичко, което искат майките, протестиращи в студ и дъжд по калните площади на София. Кой смее да им го откаже?

Да прощават глашатаите на корпоративния прогрес и техните суфльори с научни титли, но този дебат не е просто експертен, икономически или научен, както се опитват да ни го представят. В основата си дебатът е екзистенциален и морален: ще бъдем ли себе си, ще притежаваме ли страната си, ще съхраним ли правото да посеем сами, по наш избор и с дадената ни от Създателя свободна воля, семенцата, от които да покълнат стръковете на нашето бъдеще?

Харалан АЛЕКСАНДРОВ

trud.bg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: